Какво е доверието към институциите

/КРОСС/ В началото на новия политически сезон от bTV и „Маркет ЛИНКС" проведоха съвместно национално проучване сред 1007 лица над 18 години в страната в периода 18 - 28 август 2025 г. по методите на пряко лично интервю и онлайн анкета.

Данните показват, че близо 2/3 от анкетираните са с отрицателна настройка.

„Тази оценка, както обичайно, ни казва, че оценяващите негативно страната, или песимистите, са значително повече, в пъти повече от тези, които са с позитивни нагласи. Най-висока беше тази негативна оценка, както и позитивната беше най-ниска, след разпада на сглобката март месец 2024 година, докато сега имаме относителен паритет", обясни социологът Добромир Живков.

Най-много отчетени отрицателни нагласи има през месеците март и април тази година - заради напрежението, свързано с предстоящото ни влизане в еврозоната и съпътстващите го протести и разговорът за това дали да има референдум.

Недоверието към правителството продължава да расте плавно.

„През последните три месеца забелязваме спад в доверието в кабинета. Сега, трябва да кажем, че това е летният сезон. Можем да видим при съживяването на активния политически сезон как ще се развият нещата, но като цяло имаме склонност да се деполитизираме в месеца, в който депутатите почиват. Но като цяло сме с константно недоверие", обобщи Живков.

Това плавно нарастващо недоверие към правителството той обясни с усещането, че не правителството управлява държавата. „Изглежда сякаш зад кабинета и зад премиера има други фактори, които взимат решения. „Общото усещане е, че държавата се управлява по един не особено прозрачен начин", поясни социологът.

Според проучването с по-високо недоверие от министрите и кабинета „Желязков" се ползват народните избраници в 51-вия парламент.

Традиционно, парламентът е с най-ниско доверие от българските институции, заедно с българската правораздавателна система и в частност прокуратурата. „Тук все пак не сме свидетели на тези 7-9%, при които приключи 50-ото Народно събрание, така че мисля, че можем да кажем, че сме в една много силно негативна, но все пак устойчива ситуация с доверието в парламента", каза Добромир Живков.

Симпатизантите на опозиционните политически сили имат най-високо недоверие в парламента. Това са избиратели както на ПП-ДБ, така и на „Възраждане", „Величие" и МЕЧ.

Проучването показва още, че хората са все по-малко мобилизирани за потенциални предстоящи избори.

„Мобилизацията пада, защото ние дори когато сме в предизборна ситуация, отчитаме около 47-8 % през последните две години, реално се явяват около 42-3 % на избори. В момента имаме 41%, което би означавало, че ако скоро имаме избори, ще имаме още по-ниска избирателна активност", обясни социологът.

При евентуални предсрочни избори партийната подкрепа за различните политически субекти не се променя съществено.

Подкрепящите „ДПС-Ново начало" се увеличават леко, което ги приближава като резултат до втората политическа сила - ПП-ДБ, докато „Възраждане" отчитат спад в подкрепата.

„Имаме една относително устойчива картина през последните 3 месеца с едно или две важни изключения - първо, „ДПС-Ново начало", като трета политическа сила, е с много близък резултат до ПП-ДБ. „Възраждане", както обичайно сме казвали, са с такава подкрепа в проучванията, защото те успяват да мобилизират много от периферията си в предизборните кампании. Когато обаче няма избори на хоризонта, декларираната подкрепа за „Възраждане" е по-ниска", обясни Добромир Живков.

„Със сигурност резултатите на „ДПС-Ново начало" идват в голяма степен от конформизъм, а и от натиск и формиране на страх, особено в по-малките общности на страната - граждани, които, според мен, са принудени да се идентифицират с определени политически сили. Случват се много неща, ако сте чели по изборите какво става - дали ще се спре на някое село водата, за да се постигне точно определен резултат, или кметът ще бъде много активен - това течение с трансферите на кметовете дори", каза още той като уточни, че говори за преминаването на кметове от ГЕРБ към „ДПС-Ново начало".

Резултатите на „Има такъв народ" показват спад в подкрепата - под 4-процентната бариера, а БСП са на границата - с 5%.

„Малките участници в тази коалиция прогресивно губят подкрепа на декларативно ниво. Доколко това ще се случи на следващи предсрочни избори е трудно да прогнозираме, но това не носи позитиви за тези участници в управлението", допълни Добромир Живков.

Проучването не отчита нова потенциална партия на президента Румен Радев. Според социолога подкрепа за него ще дойде от хората, които не гласуват.