Жестикулации вдясно

Тъкмо тази ситуация е причина за започналата олелия вдясно. Националният съвет на сините припряно номинира за свой кандидат-президент партийния си заместник-председател Румен Христов, като остави встрани амбициозната кандидатура на някогашната външна министърка в кабинета на Костов, бивша председателка на СДС и сегашна депутатка в ЕП Надежда Нейнски. Тя, от своя страна, побърза да предупреди за опасностите от „уговорени мачове".

Реципрочно, ръководството на ДСБ извади светкавично на преден план философския преподавател и /неосъществен засега/ евродепутат Светослав Малинов, за да даде на коалиционните си партньори ясен знак, че тъмносините може „да не са кой знае какво, но не са нищо и никакво". След тази патова ситуация двете формации логично бяха принудени да преминат към хипотезите на подготвяното от месеци насам от ДСБ ново национално коалиционно споразумение на Синята коалиция за общ кандидат за държавен глава и за местната власт чрез т.нар."отворени" предварителни вътрешни избори, които да определят съответните кандидатури.

Това, естествено, не означава, че офертите към сините избиратели ще се ограничат с вече огласените кандидатски имена. Лидерът на ДСБ Иван Костов, например, подчинен безпрекословно на партийната дисциплина, вече намекна, че ако съпартийците му възложат да се кандидатира за президент, макар с неудоволствие, той ще бъде задължен да изпълни партийното поръчение. Или ако междувременно в СДС обстоятелствата също еволюират, нищо чудно до очаквания през май или юни вътрешен вот, списъкът и на техните кандидати да претърпи съответната актуализация.

Своеобразни жестикулации се очакват и чрез политическите послания, с които сините кандидати предстои да се хвърлят в предизборната битка. През ноември миналата година, например, кандидатът на ДСБ за президент Светослав Малинов прогнозира, че след като „възможността за коалиционно правителство беше пропусната или отхвърлена след парламентарния вот, поставянето на този въпрос може да се осъществи само след местните и президентски избори".

Което е твърде любопитна позиция на бъдещ президент, комуто предстои старателно да следи подготовката за парламентарните избори през 2013-та. Или тезата на Синята коалиция от края на 2010-та, че всичко, което прави ГЕРБ е „опит да закърпят чувала на бюджета, за да изкарат до местните и президентски избори, защото след това вероятно ще има нова политическа ситуация". С други думи, или ще се стигне до предсрочни парламентарни избори, или ще се наложи съставяне на ново коалиционно управление. В което сините все пак ще пожелаят да участват?

Засега сериозните въпроси около действията на българската десница в годината на двойни избори остават без отговор, а този отговор все пак се очаква. От онези, благодарение на които същата тази „автентична" десница набра своята популярност в първите години на прехода. И на която мнозина все още продължават да вярват.