Asharq al-Awsat: Руската мечка и американският каубой си размениха ролите

/КРОСС/ По времето на Студената война, която сега отново избухна под друга форма, наблюдателите използваха традиционните шаблони за двете воюващи сили: руснаците обикновено ги сравняваха с „мечка“, а американците — с „каубои“, пише палестинският журналист Набил Амр в статия за Asharq Al-Awsat.

Считаше се, че „американският каубой“ моментално се хваща са пистолета и стреля веднага, щом види пред себе си целта, като при това обикновено улучва. В същото време СССР, според анализаторите, повече прилича на тежка и тромава мечка.

След разпада на СССР, който по-рано беше основният противник на САЩ в света, тези прозвища се позабравиха, защото „руската мечка“ бе принудена за известно време да се притаи в гората, за да не стане ловен трофей за някой ловец. Постепенно обаче Русия започна да възстановява силите си и да прави нови планове — по всичко личи, че сега „мечката“ и „каубоя“ са разменили ролите си, отбелязва авторът. Руснаците вече не приличат на тромав мечок: стремителните им действия в Грузия, Украйна и Сирия по-скоро напомнят на решителен каубой, пише изданието. Явно Москва е прихванала от маниерите на историческия си противник и е вече в ролята на „каубой“, при това с такова майсторство и активност, което признават както приятелите й, така и враговете й.

В същото време Съединените щати, опиянени се от външното си „превъзходство“ и от убеждението, че „съветската мечка“ e окончателно победена, се отпуснаха и започнаха да действат с явно забавяне. Това се прояви особено осезаемо в периода на управлението на Обама: сега САЩ са в ролята на „мечката“ и нападат дори приятелите си, се отбелязва в статията.

Целият свят е разтревожен и е в пълно недоумение, защото не може да определи ясно, как тези световни сили ще се държат по-нататък. Според автора, стремителните каубойски инициативи на Русия напомнят някакъв стар уестърн, който отдавна вече е свален от екрана, а нови серии така и няма да бъдат заснети. В същото време съюзниците на Америка, които са значително повече от тези на Русия, безсилно си блъскат главите над загадката, на която не може да отговори никой — например, каква е истинската позиция на Америка по отношение на „руското нахлуване“ в Сирия? Какво е решението на Пентагона по повод наземна операция? Колко дълго още американските самолети ще летят над целите, без да нанасят удари? Всички тези важни въпроси и до днес си остават без отговор, подчертава изданието.

Щом Вашингтон е лидер на международната коалиция, създадена за борба с ИД, то той трябва да знае всички възможни начини, чрез които да приключи с терористите, се казва в статията. От това логически следва, че Америка трябва да има ясна представа за перспективите в тази борба и за възможните варианти за по-нататъшно развитие на ситуацията, защото САЩ винаги са действали по този начин в сраженията, в които са участвали — без значение, справедливо ли е било сражението или не. Но това, което днес се случва в Сирия, си остава пълна загадка дори за съюзниците на Вашингтон, дезориентира ги и предоставя на противника възможност да действа абсолютно безпрепятствено, констатира изданието.

Колко дълго още Русия и САЩ ще останат в разменените си роли, също не е  ясно. Пълната обърканост, която предизвиква тази игра, обаче може да се превърне в решаваща за Близкия изток като цяло. Това може да доведе до следното — изведнъж всички да се събудят и да открият, че съществуващите сега държави са изчезнали, а на тяхно място се е повила друга, нова и ужасяваща реалност, в сравнение с която разделянето на сферите на влияние в Близкия изток, сключени след Първата световна война, ще ни се сторят просто детска игра, прави извода си изданието.