Газовият хъб в България изисква инвестиции от 2,2 млрд. евро

/КРОСС/ Изграждането на нова инфраструктура за газов хъб в България изисква инвестиции от 2,2 млрд. евро, показават данните от презентацията, представена от премиера Бойко Борисов по време на първата среща на Групата на високо равнище за изграждането на газовите връзки в Централна и Югоизточна Европа.

Сред основните предимства на страната за изграждане на газов хъб са географското й разположение, което я определя като стратегически партньор, добре проектиранaта национална газопреносна мрежа, добре балансираната транзитна национална система с газохранилище и добивът на нефт и газ в региона, пише още в документа.

В него е подчертано и ниското вътрешно потребление, заради което има свободен капацитет за транзит.
Според презентацията на премиера у нас процедурите за доставки и строителство са прозрачни и на справедливи цени.

Реализацията на проекта изисква модернизация на съществуващата инфраструктура и изграждането на нова, е отбелязано в презентацията. В частта „Модернизация" е заложено повишаване на мощността на компресорна станция „Странджа" с 10 MW, изграждане на лупинг Лозенец-Рупча (50 км), изграждане на 20 км газопроводи и модернизация и разширение на северен полупръстен с приблизително 272 километра.

В частта „Изграждане на нова инфраструктура" е включено изграждането на приблизително 844 км газопроводи, две компресорни станции с обща инсталирана мощност 265 MW (в района на Левски и на Провадия) и изграждане на приемен терминал.

Според предварителните разчети прогнозната стойност на инвестицията за изграждане на нова инфраструктура е 2,2 млрд. евро, а за модернизацията и разширението на северен полупръстен ще са необходими 140 млн. евро. Предвидено е и изграждането на допълнителен капацитет за съхранение - разширение на „Чирен" и изграждане на ново хранилище за природен газ.

На срещата е учредена Група на високо равнище за изграждане на газовите връзки в Централна и Югоизточна Европа. Предвижда се тя да работи в две подгрупи - на политическо и на експертно ниво. Групите ще работят по въпросите на газовата свързаност в региона, диверсификацията на източниците на природен газ в дългосрочен план и сигурността на доставките.

Като приоритет участниците в Групата на високо равнище очертаха осигуряването на три различни източника на природен газ за Централна Европа.

Първата задача пред групата ще бъде изготвянето на преглед на търсенето и предлагането на природен газ в региона. Ще бъдат разгледани всички проекти от общ интерес, както и възможността за тяхното финансиране по Плана „Юнкер".

Европейските страни трябва да покажат, че могат да работят заедно за постигане на по-добра свързаност помежду си, посочи заместник-председателят на Европейската комисия Марош Шефчович,.

Ключова роля в постигането на енергийна независимост на региона има развитието на Южния газов коридор и свързването на Европа с него, разработването на местни находища в Черно море и развитието на терминалите за втечнен природен газ, посочи комисарят за енергетика и климатични промени Мигел Канете.

България, Гърция и Румъния постигнаха съгласие към Групата на високо равнище за изграждане на газовите връзки в Централна и Югоизточна Европа за създаване и на подгрупа за изграждане на вертикалния газов коридор.

Българският енергиен министър Теменужка Петкова покани представителите на Румъния, Гърция и Унгария на първа среща за Вертикалния газов коридор към края на март в България. Очаква се Унгария да обяви решението си дали ще участва в подгрупата.