„Мислех, че е шега“: Галин Стоев за „Нина Роза“ - канадското предложение за „Оскар“, посветено на България

/КРОСС/ Канадското предложение за „Оскар" „Нина Роза" е филм за България, завръщането и усещането за принадлежност. Това каза режисьорът и актьор Галин Стоев в предаването „120 минути" по бТВ.

Режисьорката и сценаристка на филма Женевиев Дюлюд-Дьо Сел е канадка. „Най-хубавото в тази ситуация е, че имаме пред себе си страна, много голяма и много далеч от нас, която е достатъчно отворена, за да може да си представи, че предлага за „Оскар" филм, който разказва за България и 60% от текста в него е на български. Това изключително много ме вдъхновява", сподели Стоев.

Той призна, че когато е приел да участва в продукцията, не е предполагал какъв успех ще постигне тя. „Никой, когато приема да играе във филм, няма представа какво ще стане с него. Дълго време, когато получих първия имейл от Канада, мислех, че това е шега, която моите актьори във Франция си правят с мен зад гърба ми", разказа режисьорът.

По думите му „Нина Роза" е малка и нискобюджетна продукция в сравнение с големите холивудски филми. „Това е независимо, авторско кино. Погледът към героите и случките е изпълнен с изключителна нежност и разбиране. Мисля, че българите са трогнати и дълбоко развълнувани от филма поради простия факт, че някой от много далеч ни поглежда отстрани и се опитва да ни разкаже такива, каквито на самите нас понякога ни е много трудно да се видим", коментира Стоев.

Според него погледът отвън разкрива и значението на българските традиции и чувството за общност - неща, които често приемаме за даденост. „Показва желанието на някого, който е роден и израснал в Канада, да бъде част от общност, която има история. Общност, която се събира, готви заедно, пее заедно, прави седенки заедно", каза той.

По думите му това, което за българите изглежда естествено, за човек отвън може да бъде културна ценност, която заслужава да бъде показана и съхранена.

Режисьорът коментира и разделението в съвременното общество, което според него поставя на изпитание ролята на изкуството. „Мисля, че възможността за изграждане на мостове и за диалог според цивилизационните правила е почти сведена до нула. За съжаление. И за изкуството е много трудно, защото изкуството е нещо, което свързва хората", каза Стоев.

Според него изкуството позволява конфликтите да бъдат преживени и осмислени, без да се превръщат в реално противопоставяне между хората. „Изкуството може на сцената да покаже война, за да не тръгнат тези, които гледат в салона, да се избиват един друг, а да имат дистанция да разгледат какво всъщност се случва в една Шекспирова пиеса, в една класическа или съвременна пиеса. В моменти на такова огромно разделение и фрагментация за изкуството е много трудно. И за артиста е много трудно", допълни той.