„Епопея на тракийските царе” ще бъде открита на 14 април в Лувъра

/КРОСС/ Седемнадесет български музея участват със свои експонати в най-голямото и престижно българско културно събитие в чужбина за 2015 г. - изложбата „Епопея на тракийските царе - археологически открития в България", която ще бъде открита на 14 април в парижкия Лувър, съобщава пресцентърът ан Министерството на културата.

Изложбата „Епопея на тракийските царе - археологически открития в България", ще се проведе под патронажа на министър-председателя Бойко Борисов.

Подготовката на експозицията започна през 2012 г. благодарение на усилията на министъра на културата Вежди Рашидов, който сключи петгодишно споразумение с Музея „Лувър" за развитие на съвместно сътрудничество в областта на културата, науката и изкуството.

Научната концепция и подборът на експонатите за изложбата са направени от следните френски и български учени: Жан-Люк Мартинез, президент - директор на Музея „Лувър", проф. д-р Тотко Стоянов от Софийския университет „Св. Климент Охридски" и доц. д-р Милена Тонкова, ръководител на департамент по тракийска археология в Националния археологически институт с музей при БАН, д-р Александър Баралис от департамента за Гръцко, етруско и римско антично изкуство в Музея „Лувър" и д-р Негин Матьо, началник отдел в дирекция „Научни изследвания и колекции" в Музея „Лувър".

В изложбата участват 1629 експоната от 17 български музея и 20 експоната от Лувъра и 11 други културни института, сред които са и Британският музей и Музеят „Прадо". Основен акцент в експозицията е уникалният шедьовър на античното изкуство - бронзовата портретна глава на тракийския цар Севт III от фонда на Националния археологически институт с музей при БАН в София.

Тракийското изкуство ще бъде показано този път по един неповторим начин, като разказ за непознатото одриско царство, неговите съкровища, владетели, ежедневен живот и съседи. Експозицията ще представя цели гробни археологически комплекси, амфори за вино, изящната пиксида с форма на мида от сребро с позлата, части от ризница и тъкан от Златиница, за която след проведени изследвания в България се предполага, че е най-ранната внесена коприна в Европа и може да представлява голям научен интерес за съвместни бъдещи проучвания със специалисти от лабораторията на Лувъра.

Дейностите по цялостната организация на българското участие се осъществяваха под ръководството на проф. Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей.

Представителният каталог на изложбата е от 320 страници и включва 250 снимки на български фотографи и статии, текстове и анотации на 37 учени, археолози и музейни специалисти от България и редица изследователи от Лувъра и други държави.

Значителен принос за осъществяване на изложбата оказаха и редица служители на Министерството на културата на Република България и Френския институт в България, като следва специално да бъдат отчетени усилията на Давид Вейзман - културно аташе на Франция в София, и на Екатерина Джумалиева - координатор на изложбата от българска страна.

Експозицията е разположена в четири зали в крило „Ришельо" в близост до пирамидата и ще може да бъде видяна от най-многобройната музейна публика в света в периода от 16 април до 20 юли 2015 година.
На първата церемония по откриването на изложбата в Лувъра на 14 април 2015 г. ще присъстват членовете на правителствените делегации на двете страни, Вежди Рашидов - министър на културата на Република България, и г-жа Фльор Перелин, министър на културата и комуникациите на Република Франция. Сред почетните гости, поканени на откриването на експозицията, са и г-жа Ирина Бокова, г-жа Кристалина Георгиева и г-жа Силви Вартан.

На 15 април 2015 г. ще се проведе второ, специално откриване на изложбата, на което са поканени всички директори на музеи, предоставили свои експонати за участие в изложбата и спонсорите, които дадоха своята подкрепа за консервация и реставрация на движимите културни ценности, съпътстващата рекламна кампания на културното наследство на страната ни и за предстоящото гостуване на две изложби от Лувъра в Пловдив и София.

Фотография: Иво Хаджимишев