Международно-хуманитарни правни аспекти на военните операции в региона Нагорни Карабах

/КРОСС/ На 27 септември 2020 г., в отговор на провокацията на Армения, азербайджанските въоръжени сили предприемат адекватни мерки за реагиране, за да проведат операция по изчистване на окупираните територии на Азербайджан от арменските въоръжени сили.
Въпреки че е важно да се спазват всички принципи на международното право и международните конвенции в тази област по време на военни операции, арменската страна продължава да извършва престъпни действия срещу азербайджанското цивилно население в грубо нарушение на тези международни документи, както и основните норми и принципи на Женевските конвенции от 1949 г.
Общо към 9 ноември арменските въоръжени сили убиват 93 цивилни и раняват над 407 души в различни населени места на Азербайджан..
Ако разгледаме географията на използването на забранено оръжие от арменската армия, можем да видим, че политически и военен режим на Пашинян, който умишлено бомбардира градове далеч от Карабах, има цел да заплаши азербайджанския народ и сломи решителността му, както и цели Азербайджан да отвърне на Армения и, по този начин, да въвлече във войната организация на Договора за колективна сигурност начело с Русия.
На 11 октомври 2020 г. в резултат на нощен ракетен обстрел от арменските въоръжени сили по жилищна сграда в централната част на Гянджа, вторият по големина град в Азербайджан, който е далеч от фронтовата зона, загиват 10 души, от които 5 са жени, ранени са 34 души, включително 16 жени, 6 малолетни деца (10 от тях са ученици). Четирима души са убити, а други четирима са ранени, когато на 15 октомври арменските въоръжени сили откриват огън по погребално шествие в Тертер. Четирима души бяха убити, а други четирима ранени, когато арменските въоръжени сили откриха огън по гробището по време на погребение в Тepтeр на 15 октомври. В резултат на ракетна атака на арменските въоръжени сили срещу Гянджа в 1 сутринта на 17 октомври 52 цивилни са ранени и 13 души са убити, от тях 4 жени и 3 малолетни деца.
На 27 и 28 октомври в резултат на изстрелването на касетъчни ракети от арменските въоръжени сили по разположен извън фронтовата зона град Барда, чието население е 100 000 души, през първия ден загиват 4 мирни жители, около 13 са ранени, а на следващия ден убитите са вече 21, повече от 70 са ранени.
Тези актове, извършени срещу цивилното население, показват още веднъж, че военно-политическото ръководство на Армения грубо нарушава нормите на международното хуманитарно право, в частност Женевска конвенция относно закрилата на гражданските лица по време на война от 12 август 1949 г., Конвенцията на ООН за правата на детето, както и други международни правни документи в областта на човешките права, и не се отказва от агресивната си политика и продължава да извършва престъпленията си срещу мира и човечеството
Освен това Армения продължава да извършва военни престъпления срещу цивилни, като атакува мирни градове, разположени далеч от военни операции, с „фосфорни оръжия", ракети „Смерч", „Скъд" и 300-милиметрови ракети със среден обсег. Редовните ракетни удари по Мингечевирското водохранилище, най-големият воден резервоар в Кавказ, и електроцентралата в Мингечевир, няколко опита за бомбардиране на електропроводи, свързващи Азербайджан с Европа през последния месец, са ярки примери за реалните намерения на Армения.
Не случайно редица международни организации, държави и представители на медии вече сериозно критикуват ракетните атаки на Армения срещу цивилно население, използването на тежки оръжия и касетъчни ракети. Не случайно международната общност, взимайки предвид опасността и мащаба на този вид ракети, през май 2008 г. в Дъблин приема Конвенцията за забраната на касетъчните боеприпаси.
След обстрел с използването на касетъчни боеприпаси в Барда и убийството там на десетки цивилни, най-после мнозина начело с такива организации като "Хюман Райтс Уотч" и "Амнести Интернешънъл", заявиха, че град Барда е бил ударен от касетъчни ракети, чието използване е международно забранено.
Международната правозащитна организация "Хюман Райтс Уотч" в доклада си относно военните удари на окупаторска Армения срещу азербайджанския град Барда също така заявява, че съгласно информацията, с която располагат, арменските въоръжени сили притежават ракетна система за залпов огън "Смерч", а така наречените "сили на Нагорни Карабах" нямат подобно оръжие. По този начин, "Хюман Райтс Уотч" потвърждава, че нападението е извършено от Армения.
Организацията "Амнести Интернешънъл" в изявлението си отбелязва, че "използването на касетъчни боеприпаси срещу райони, където живее цивилно население, е жестоко и безотговорно. Това води до множество човешки жертви, както и до голямо количество ранени". Организацията отбеляза, че използването на касетъчни боеприпаси при всякакви условия е забранено от международното хуманитарно право. 
Военният експерт към "Амнести Интернешънъл" Брайън Кастнър и бившият военен съветник на ООН Марк Гарласко откриват части от ракета "Смерч" и определят нейния обсег. Отбелязва се, че на обстрелваните райони, включително болници и жилищни сгради, е направен оглед и малки кратери под формата на кръг на земята показват използването на тази ракета. Също така се отбелязва, че в Централната районна болница в Барда журналистите откриват изгаряния по труповете и разкъсване на крайници, което съответства на нараняванията при експлозия.
Върховният комисар на ООН за правата на човека Мишел Бачелет също потвърждава престъпленията, извършени от военно-политическото ръководство на Армения срещу цивилното население на Азербайджан. "Най-много човешки загуби за един ден са регистрирани на 28 октомври в Барда", каза тя. Според върховния комисар, "в резултат на използването на касетъчни бомби от арменските въоръжени сили в Нагорни Карабах срещу разположената на 30 километра от зоната на конфликта Барда са загинали най-малко 21 души, 70 са ранени ". Той също така отбеляза, че "сред ракетите, изстреляни от арменската армия, има много касетъчни боеприпаси. Обстрелването на жилищни райони с касетъчни боеприпаси противоречи на принципите на международното хуманитарно право." "На фона на тревожни новини относно използването на касетни боеприпаси, призовавам тяхното използване да бъде прекратено и страните да се присъединят към повече от 100 държави, ратифицирали Конвенцията за забраната на касетъчните боеприпаси, която напълно забранява използването им", каза Върховният комисар.
Както по време на конфликти в Руанда, Югославия и редица други, така и в тази война извършителите на престъпления срещу човечеството трябва да бъдат изправени пред международния съд. Актуализира се нуждата в международни съдилища да бъдат осъдени всички, като се започне от тези, които са разпоредили използването на явно забранени оръжия от арменската армия срещу населени места, далеч от зоната на бойните действия, до извършителите, а на Армения да бъдат наложени различни санкции (от 1966 г. до ден днешен 30 политически режима са санкционирани за извършените от тях престъпления). Материалите, събрани в резултат на разследването от азербайджанските правоохранителни органи и международни организации, както и изявления на авторитетни международни организации и експерти подкрепват тази гледна точка.
Военно-политическото ръководство на Армения, което е извършило престъпления срещу мирното население, пред очите на целия свят трябва да се изправи пред международния трибунал, за да други режими и лидери да се въздържат от престъпления срещу човечеството в бъдеще.

Заур Маммадов, доцент
Старши преподавател в Държавна академия по управление към Президента
Ръководител на Бакински клуб на политолозите

Източник/ Embassy of the Republic of Azerbaijan