Уникална 8-часова операция на плевенски лекари спаси функцията на ръката на пациент

/КРОСС/ След тежка, но в края на краищата успешна 8-часова операция плевенските лекари проф. д-р Вихър Ковачев,д.м.н., д-р Емил Симеонов, д-р Манчо Ковачев, д-р Огнян Матков, д-р Хаджиев, спасиха функционирането на ръката на тежко болен пациент, съобщиха от УМБАЛ - Плевен. „Още от 2007 г. въведохме в Клиниката по ортопедия и травматология към УМБАЛ „Д-р Георги Странски" оперативните интервенции в областта на брахиалния плексус и досега сме извършили към 30-ина операции, така че понатрупахме опит, но този случай беше особено тежък, което прави операцията уникална", сподели проф. Ковачев. Той добави, че по принцип тези операции са доста тежки, траят от 6 до 10, понякога и повече часа, и се извършват от лекарски екип от ортопеди, неврохирурзи, пластичен/съдов хирург, лечението продължава с неврофизиолог и физиотерапевт.

„Напоследък с възможността за интраоперативен електромониторинг на практика екипът ни се справя добре с всички казуси. Най-общо се извършва възстановяване с помощта на присадъци, като се извършват нервни трансфери. Прилагаме почти цялата гама от оперативни интервенции, които се извършват в големите реконструктивни центрове, от невролиза до свободно функциониращ мускулен трансфер. В последния случай от преди няколко дни обаче патологията беше много тежка. Налице беше тотално откъсване на нервните коренчета на прешлени от C5 до Т1 от гръбначния мозък. Особеното в тези случаи е, че частта, за която трябва да се хване нервния присадък, не бе налице. Това наложи прилагането на извънплексуален трансфер, т.е. трансфер от съседни здрави функциониращи нерви. В тази ситуация прекъснатите части на нервния сплит се съединиха с два съседни здрави нерва - това е особен вид свързване по метода на бразилския лекар Витербо. При тази техника донорният нерв дава трансмисионни импулси и възстановява целостта на увредения сегмент, при това без да пострада функцията му", разказа проф. Ковачев. Лекарският екип сподели, че всички са много доволни от сполучливия край и добавиха, че все пак има още какво да се желае за по-точен интраоперативен електромониторинг.