Редовен кабинет - ДА! Но какъв?

/КРОСС/ Много надежди и мотивация сред редовите социалисти предизвика решението на Националния съвет на БСП, че не се дава безусловна подкрепа на проектокаби-нета на "Има такъв народ", че ще бъдат отстоявани червените линии, които уж бяха договорени между БСП и ИТН, но които "изчезнаха" от програмната декларация на кандидат-премиера Пламен Николов.

Също, че подкрепа ще има само и единствено срещу подписано политическо споразумение. Но най-голямо одобрение предизвика поетият ангажимент, че ако третият мандат бъде връчен на социалистите, БСП ще предложи служебното правителство като редовно. Тази заявена политическа воля сигурно е адмирирана и от останалите от онези близо 60% българи, одобряващи кабинета "Янев". Това се приема като първото от много време отваряне на БСП към широкото гражданско общество, като политически "удар в десетката" на фона на тежките изборни загуби от 4 април и 11 юли т. г.

Каква беше изненадата, когато още на следващия ден от членове на ръководството на БСП заваляха противоречиви сигнали - преговорите за споразумение продължавали, въпреки че от ИТН многократно заявиха, че няма да подписват такова, а тяхната "мъжка дума" била по-тежка от политическия документ. Намекнато бе, че само проектокабинетът "Николов" можел да мине в 46-ото НС, а алтернативата била избори!? Каза се, че за България е животоспасяващо да има редовен кабинет, но в контекста, че правителството на ИТН е по-добрият вариант от служебното с мандат на БСП!?

Подобни странни сигнали за пореден път обезкуражават редовите социалисти и структурите на БСП, стават плодородна среда за поредните интриги и опити за противопоставяне между БСП и президента Радев. При ясните нагласи в партията възниква резонният въпрос - има ли непартийни, не-оторизирани, неотговорни и вече провалени политически фактори, които влияят на ръководството при взимането на ключови за БСП и страната политически решения? И дали резултатите от техните "съвети" не са трагични?

Никой не оспорва необходимостта от редовно правителство, но не по-маловажен е въпросът какво ще бъде то. Алтернативите са ясни! Първата - еднопартиен кабинет на ИТН, необвързан с политически споразумения, разчитащ на плаващи мнозинства (и кой ще попречи на ГЕРБ или ДПС в "удобен" момент да дадат едно рамо), с което се минира надеждата за промяна на корупционния мафиотско-мут-ренски модел.

Правителство с десни решения - като запазването на 10% данък, концесии, приватизация до дупка, балансиран бюджет и драстично орязване на бюджетното преразпределение, отлагане на преизчисляването на пенсиите, слагането на 'Чрупчета" на съдебната реформа. Да не говорим за персоналния състав - търговец на плажни артикули ще е премиер в най-кризисния за страната момент, обвинен в плагиатство ще е МВР министър, екологичният министър - обвързан семейно с ефективно осъден за грабеж, правосъден министър (междувременно оттеглен), който ще се запомни с обидни интернет чатове и публикации, министър на образованието ще стане млада дама - вирусолог без реален опит в тази сложна система, и т. н.

Обвързването на идейна и системна партия като БСП с подобна програма и с подобни личности носи минимум ползи, а много повече рискове, които могат да бъдат фатални. БСП и Корнелия Нинова да бъдат въвлечени в реализацията на десни политики. Партията да стане част от реабилитацията на статуквото и модела, срещу който бе единствената парламентарна опозиция през последните 5 години.

Втората възможност е на базата на служебния кабинет да се избере редовен с третия мандат, връчен на БСП. Правителството на Стефан Янев за по-малко от три месеца се доказа като работещо, ефективно и реформаторско: прекъснати бяха източването на държавния бюджет и корупционни вериги за милиарди; гарантиран бе честен вот на 11 юли; започна ефективната ревизия на предишното управление; бяха разкрити нередностите в обществените поръчки, в ББР, в ДКК, в АПИ, язовирите, източването на Здравната каса... И най-вече - предложени бяха реални социални реформи като преизчисляването на пенсиите, което ще ги вдигне с по 12,5%, а със запушването на бюджетните дупки в държавната хазна дойдоха пари, които се ползват за социални нужди.

В служебния кабинет няма провален министър, там работят достойни и доказани професионалисти като ген. Стефан Янев, Бойко Рашков, проф. Янаки Стоилов - знаков социалист, които дръзна да поиска отстраняването на главния прокурор Гешев и закриването на специализираните съдилища-бухалки на предишната власт, икономическият екип е от млади, образовани и опитни експерти - Асен Василев, Кирил Петков, Атанас Пеканов, професорите Николай Денков и Христо Бозуков, реформаторът на пенсионната система Гълъб Донев, доц. Виолета Комитова, която смело се бори срещу кражбите в пътния сектор, колегата й Асен Личев, който слага ред в Екоминистер-ството, и други от министрите, зам.-министрите, областните управители - част от които биографично и идейно са свързани с левицата.

Ето го избора, който БСП и нейният Национален съвет трябва да направят. Защото социалистите днес се нуждаят от нс-во самочувствие и отваряне към обществото. Това може да стане чрез подкрепа на служебния кабинет като редовен - с ясен срок на работа и програмни приоритети - за окончателно скъсване с управленския модел на ГЕРБ - ДПС, за социални реформи, за внасяне на Плана за възстановяване и устойчивост, за спиране на ко-рупционните течове и продължаване на борбата с купения и корпоративния вот.

Ако подобно предложение дипломатично и аргументирано бъде лансирано от Корнелия Нинова, то следва да бъде подкрепено и от т. нар. партии на протеста "Да България" и "Изправи се бг. Ние идваме", но и от партията на Слави Трифонов, чиито активисти постоянно повтарят, че властта за тях не е самоцел.А следващата важна стъпка, която предстои на БСП, е свързана с наближаващите президентски избори. Нужна е пълна мобилизация и единение на всички структури и симпатизанти в подкрепа на достойния президент родолюбец и борец с корупцията и статуквото Румен Радев - така както се получи през 2016 г.

Пътища разни, но един е верният!