Калоян Паргов: Страх от нагнетеното напрежение в обществото ли налага разхлабването на мерките?

/КРОСС/ Не разбрахме дали щабът счита, че опасността от вируса COVID-19 е отминала. На още много въпроси търсим отговори от правителството, заяви лидерът на БСП - София.

Страх от нагнетеното напрежение в обществото ли налага разхлабването на мерките срещу опасността от вируса COVID-19. Това попита лидерът на БСП - София и председател на групата на социалистите в СОС Калоян Паргов по време на участието си в сутрешния блок на телевизия "Европа".

Той добави и още един съществен въпрос по отношение на промяната в изнасянето на информация пред обществеността от Националния оперативен щаб от тази сутрин: "Експертите там считат ли, че опасността от вируса е отминала, за да спрат редовните сутрешни брифинги? И смятат ли, че информирането чрез прессъобщения би било достатъчно ефективно, при положение че в последните почти два месеца даваха пресконференции всеки ден по всяко време?".

Според Калоян Паргов Националният оперативен щаб дължи обяснение на обществото за ситуацията с коронавируса в мометна, защото начинът, по който бяха спрени всекидневните сутрешни брифинги предизвиква още много въпроси.

"Нека да направят пресконференция, на която ясно да заявят, че опасността намалява и ще продължи да спада прогресивно, призова той. - Да обяснят, че не трябва да се тревожим, защото страхът у хората е голям. Особено у по-възрастните. Тъй като още в началото информацията за непознатия вирус беше така поднесена, че COVID-19 се оказа огромна заплаха именно за възрастовата група над 60 години и особено с придружаващи заболявания. А младите помислиха, че тях не ги лови. Така се получи сблъсък между млади и възрастни в обществото. Специално гледах изследвания, които показват тези данни".

Според председателя на БСП - София тепърва ще трябва всички да преодоляваме освен социално-икономическите последици от вируса, наложил социалната изолация, и много сериозни психологически.

"В най-общи линии здравните мерки досега бяха адекватни, каза Калоян Паргов. - Разбира се, на моменти имаше хаос и объркване - една мярка беше налагана, после отменяна, след това пак налагана, доуточнявани бяха заповеди. Но и напрежението и стресът върху отговорните лица бяха огромни. И това трябва да го имаме предвид".

Калоян Паргов отбеляза също, че на този етап разпространението на вируса в България не е в такива мащаби, в каквито е в други европейски страни, както и в САЩ.

Според него това се дължи на бързината, с която бяха наложени здравните мерки, а също и на дисциплината на гражданите, които в началото стриктно спазваха социалната изолация.

"БСП, като опозиция, нито веднъж не си позволи да подцени работата на ген. Мутафчийски, въпреки че в един момент щабът имаше два центъра - заедно с този на медицинския съвет, коментира Калоян Паргов.

"Освен въпросите около разхлабването на мерките, има и много други съществени неясноти. И те са свързани със социално-икономическите мерки. Много по-лесно щеше да бъде, ако правителството беше отделило по една минимална работна заплата безвъзмездна помощ на всеки, останал без работа или в неплатен отпуск по причина на извънредното положение, за времето, в което продължава то. По примера на Гърция."

Там дадоха по 800 евро на всеки пострадал от мерките срещу коронавируса работещ гражданин. Тук правителството предложи мярката 60/40 и предизвика дебати, а в крайна сметка се оказа, че съотношението е 80/20 с осигуровките.

Друг вид помощ от управляващите бяха безлихвените кредити. Ако човек е трайно безработен и не се очертава реална перспектива за заетост през следващите месеци, за колко време ще му стигнат тези 1500 лева и как ще ги връща в един момент?

Има нещо парадоксално тук - Гърция беше пред фалит и отпусна безвъзмездно по 800 евро за пострадалите от кризата граждани, а правителството в България през последните години постоянно се хвали със стабилни макроикономически показатели, ниска безработица, излишъци, ръст на БВП, а предлага кредити в помощ на хората. Тоест - къде е истината в цялата работа? Ако държавата е стабилна, има ръст, средства, излишъци - тогава какъв е проблемът да се погрижи за хората в нужда? Или се оказва, че България реално не е имала и няма такива показатели? Кое е вярно?".