„Възраждане“: МОН се скри зад наредби и отказа национална проверка за камери в училищните тоалетни

/КРОСС/ След скандала с незаконно видеонаблюдение в училищни тоалетни Министерството на образованието и науката демонстрира институционално бездействие, прикрито зад административни заучени цитати.

Повод за реакцията е настояване на група народни представители от „Възраждане" за извършване на проверка във всички училища в страната за наличие на неправомерно поставени камери, след като в столичното 138. СУЗИЕ „Проф. Васил Златарски" бе установено видеонаблюдение в тоалетни помещения. В официалния си отговор до народните представители МОН признава, че нерегламентираното поставяне на камери е сериозен и недопустим проблем, засягащ правата на ученици и учители, и подробно изброява разпоредби от Общия регламент за защита на данните и Закона за защита на личните данни.

Въпреки това позицията на министерството остава изцяло в полето на административното говорене. След дълъг нормативен преразказ не следва нито решение, нито ангажимент за реална, всеобхватна проверка. Случаят е определен като „изолиран", а искането за национален контрол е отхвърлено с аргумента за „ограничен човешки ресурс" и невъзможност за проверки в разумен срок. На практика МОН заявява, че държавата ще реагира само при подадени сигнали или след като нарушенията вече са факт. Самото министерство признава, че няма процедура, която да гарантира категорично предотвратяване на подобни злоупотреби. Така контролът върху видеонаблюдението в училищата е оставен на добра воля, вътрешни правила и последващи действия след скандали, а не на превенция и активен институционален надзор.

Отговорността е прехвърлена към директори и регионални управления на образованието, като основните мерки се свеждат до обучения, консултации и напомняне за спазване на закона. Липсват срокове, липсва централизирана инспекция и липсва ясен механизъм, който да даде гаранции на родителите и обществото, че подобни камери не съществуват и в други училища.

Позицията на МОН затвърждава усещането за институция, функционираща като административна структура, изпразнена от реално съдържание и управленска воля. Вместо да действа превантивно при доказан тежък случай, министерството предпочита да се ограничи до формални разяснения и да откаже системен контрол, което довежда до въпроса - държавата способна ли е да защити правата на децата навреме?!