• 28 Март 2024 |
  •  USD / BGN 1.8083
  •  GBP / BGN 2.2804
  •  CHF / BGN 1.9935
  • Радиация: София 0.11 (µSv/h)
  • Времето:  София 18°C

Росен Йорданов:В тази кампания регистрираме предимно послания към т.нар. твърд електорат

Росен Йорданов:В тази кампания  регистрираме предимно послания към т.нар. твърд електорат

/КРОСС/ В тази кампания чисто комуникационно регистрираме предимно послания към т.нар. твърд електорат, казва в интервю за БТА социалният психолог Росен Йорданов. Той бе попитан дали има промяна в начините на комуникация на политическите сили с избирателите в предизборната кампания, има ли нови форми на отправяне на послания, както и замениха ли политиците големите предизборни митинги с изяви, за които използваме навлязлата у нас чуждица "пърформанс".

Според специалиста като стратегия за влияние и убеждаване на публиката отново силно доминират посланията тип "пожар в къщата", които се характеризират главно с изреждане на негативи, проблеми и заплахи - реални и потенциални.

Социалният психолог смята, че нашите политици все още вярват в силата на негативната кампания. Тук трябва да отворим една скоба и да кажем, че и избирателите, към които отправят послания, са отговорни за това тревожно състояние на нещата, уточнява Йорданов.

Ако направим бърза и донякъде безпощадна класификация на електората в България, то безрадостно трябва да го разделим на следните категории: наивни, неграмотни, нехайни и интересчии, посочва психологът, но добавя, че има, разбира се, и една аморфна маса от хора, които се опитват да се развиват и ограмотяват граждански и политически, но те, по думите му, едва ли надхвърлят 30 процента. Според него малцина се замислят дали, когато някой политик и политическа формация иска доверието им, има реално желание и възможност да управлява и какви базисни условия и изисквания са нужни за едно добро управление. Предвид т.нар. мейнстрийм на политическа коректност, идващ от запад, и примитивния гьобелсов тип пропаганда от изток, сме свидетели на откровена манипулация, целяща да задейства стереотипни схеми за вземане на решение, е заключението на психолога.

Следва пълният текст на интервюто:  

- В "килера" ли са вече големите предизборни митинги за откриване и закриване на кампании на политическите сили у нас или се върнаха отново на мода т. нар. масови мероприятия в предизборните кампании?

- На пръв поглед изглежда така и това е сякаш разбираемо, предвид многото фактори, които определят липсата на ентусиазъм сред избирателите и пасивността в кампанията, на които сме свидетели. Безспорно умората от честите избори напоследък е сред водещите причини, но не само. Не по-малко определящи са проблемите, свързани с бита на хората, сложността на международната обстановка и ред други видими икономически и политически обстоятелства. И все пак си мисля, че чисто психологически, на нивото на индивидуалното и масовото съзнание, се случват по-важни и невидими процеси, които определят мисленето и поведението на хората. На първо място бих изтъкнал феномена, който ще нарека "функциониране в режим на оцеляване". Този феномен бе предизвикан както от споменатите кризи, но и от обществено-политическите процеси и събития, за които аз прогнозирах преди близо година и половина, че ще кулминират в наречения тогава от мен "мазохистичен триумф". Защо мазохистичен - защото по всичко личеше, че тези събития ще причинят онези добре познати и от историята, и от литературата болка и разочарование, при които ние българите с перверзна "наслада" се отдаваме на песимистични и нихилистични състояния и констатации, известни ни в изрази като "всички са маскари", "българска работа", "от нас нищо не става", "политиката е мръсна работа" и пр. Което преведено на психотерапевтичен "език" е една защитна маневра на мисленето, една себесъхранителна интерпретация, която трябва да ни предпази от малоценностните ни преживявания, от страха и отчаянието, които ни заливат всеки път, когато се провалим в обществените и колективните си начинания, чрез фантазно дистанциране от общността и заемане на една "ехидна" индивидуалистична поза, която да ни съхрани от травматичния ефект на общия провал. Защитният механизъм "разцепване", както го описах, задейства инстинктите ни за оцеляване на индивидуално ниво (както често сме го правили след поражения и кризи в историята) и парадоксално ни носи наслада и утеха, чрез една "спасителна" и разграничаваща ни от колективния провал идентификация с нашия малък и тесен личен и семеен свят, където ние се преживяваме като "разумни", "способни" и "не балами". За всеки обективен, а не "назначен", анализатор бе видно, че още в зародиша си тези т.нар. народни въстания бяха сложна обществена "амалгама" от надежди, недоволство, гняв, истеричност и подозрително организирана "спонтанност", която страдаше от няколко много сериозни недостатъка - липса на автентичност, на реализъм, на достатъчна обществена представителност и не на последно място, а може би най-важно - липса на ясна цел и огромна липса накапацитет и план за реализация. Изводът накрая е "тях", не "нас" пак ги излъгаха и в това беше есенцията на този по същество контрапродуктивен за националното самочувствие "мазохистичен триумф".
Разбира се, не бива да забравяме и че понамаляха средствата за финансиране на масови събития. Някои "спонсори" се поохарчиха, а други са разочаровани от това, че не успяха да "осребрят" разходите за вземане на властта. Макар и по-камерно, но и с много по-отчетливо присъствие и оптимизъм протичат партийните събития на опозиционната коалиция по места в страната, което се дължи повече на една, бих я нарекъл естествена отбранителна мобилизация, след година и половина хулене и атаки. Тези събрания обаче на този етап имат повече сплотяващ ефект за членовете и привържениците, отколкото гравитационен и вдъхновяващ за по-неутралните избиратели.

- Кои са новите форми за отправяне на послания?

- Не мисля, че има нещо много креативно и ново. Като стратегия за влияние и убеждаване на публиката отново силно доминират посланията тип "пожар в къщата", които се характеризират главно с изреждане на негативи, проблеми и заплахи - реални и потенциални. Там битката е по-скоро кой е по-виновен, а опитите да прилагат един друг тип тактика, която мога да определя като "обетованата земя" (в превод "да довършим започнатото", за да ви отведем в рая), общо взето се проваля, поради острия дефицит на доверие в тях като личности и като колективен капацитет. Те са по-скоро в един дефанзивен режим на ограничаване на щетите с някои солови пиар реакции след съдебни решения, "ад хок" опровержения с надъхващи клипове по социалните мрежи на твърденията и констатациите на служебните министри за съмнителни и нередни действия на техните предшественици в министерствата и като цяло и най-вече на фона на ескалиращите обективни последици от кратковременното им управление.
 
- Защо политическите сили избират сегашните форми на комуникация - само заради съвременните тенденции или има коренна промяна в начина на общуване с избирателите?


- Отговорите са прости и са два. Първо, защото в тази ситуация нямат голям избор. И второ, защото все още вярват в силата на негативната кампания. Тук трябва да отворим една скоба и да кажем, че и избирателите, към които отправят послания са отговорни за това тревожно състояние на нещата. Иначе казано "Каквото повикало, такова се обадило". Неведнъж съм казвал, че българският избирател е доста незрял и често с мисленето на дребен тарикат. Ако направим бърза и донякъде безпощадна класификация на електората в България, то безрадостно трябва да го разделим на следните категории: наивни, неграмотни, нехайни и интересчии. Има, разбира се, и една аморфна маса от хора, които се опитват да се развиват и ограмотяват граждански и политически, да бъдат будни, разсъдливи и отговорни, но те, според мен, едва ли надхвърлят 30 процента. Отделно от това съм говорил много за естествените заблуди на нашето възприятие и мислене, които се усилват изкуствено и целенасочено по време на кампании и избори. Хората в утвърдените демокрации не са по-умни от нас, но без съмнение са по-опитни. При тях има по-структуриран и изграден демократичен опит, който се е превърнал в своеобразен инстинкт за оценка на правилно и неправилно, добро и лошо, на поведение, заслужаващо внимание и доверие, и такова, което се отхвърля априори, защото не отразява реалността. Нека погледнем трезво, отвъд думите и обещанията - колко хора се замислят дали, когато някой политик и политическа формация иска доверието им, има реално желание и възможност да управлява и какви базисни условия и изисквания са нужни за едно добро управление. Веднага ви казвам - малцина! А тези условия и изисквания са прости - трябват организация, подготвени хора, съмишленици с експертен капацитет и критичен набор специалисти, които са не просто политически лица, но и признати, и влиятелни авторитети в своите сфери. Колко трябва да са, за да се влеят в администрацията и да провеждат правилни политики? Според мен не по-малко от две хиляди човека. При това да са хора, които не започваш да търсиш и увещаваш, след като спечелиш властта и знайни и незнайни персони да идват и да ти "набутват" свои протежета, приятели или роднини. Как се събира такъв потенциал? Трудно! Изисква най-вече време, постоянство, административен капацитет, морал, интелект, доверие и опит - грешки, възходи, периоди на управление, на опозиция и т.н. Вече преживяхме злополучните "кастинги", както и "насипното" фамилно-семейно-корпоративно кадруване на анонимници. Именно затова съществуват партиите, а не както мнозина мислят "да намажат дебело филията и да бягат". Именно затова казвам, че когато имаш подобни очаквания и разбирания, получаваш подобен резултат и изтикваш напред "еднодневки", които винаги са получавали поне 20-30 на сто одобрение сборно през годините. Това определя и стила на комуникацията с електората. Тя е предназначена обикновено за наивници и интересчии. В тази кампания обаче, чисто комуникационно регистрираме предимно послания към т.нар. твърд електорат. Именно затова всяка партия, ако видите дори и през рекламните бюджети за различните медийни канали, използва приоритетно тези, които тяхната публика приема.

 - По-въздействащи ли са новите начини на отправяне на послания?По-зрелищни или съдържателни, в крак с времето?


- Краткият отговор е, че не се търси истината, а много повече "зарибяването" и ефектът. В този смисъл, особено предвид т.нар. мейнстрийм на политическа коректност, идващ от запад, и примитивния гьобелсов тип пропаганда от изток, сме свидетели на откровена манипулация, целяща да задейства стереотипни схеми за вземане на решение, повърхностно мислене и като цяло ирационално поведение, доминирано от фалшиви дилеми и емоционално-ситуативни реакции.

- Как политическите сили използват социалните мрежи?

- Не съм сигурен, защото не ги използвам. От лични наблюдения, от споделен опит от познати и приятели, както и по мнението на значими съвременни автори като Ювал Харари, Майкъл Шармър, Джордан Питърсън и редица други знам, че там отдавна е в ход едно моделиране на мисленето и реакциите на ползвателите със силата на "големите числа", което по време на пандемията се манифестира чрез познатия на всички израз „всеки сам си „преЦЕНЯ"!

ВАШИЯТ FACEBOOK КОМЕНТАР
ВАШИЯТ КОМЕНТАР
Вашето име:
Коментар:
Публикувай
  • ПОСЛЕДНИ НОВИНИ
    БЪЛГАРИЯ
    ИКОНОМИКА
    ПОЛИТИКА
  • ОПЦИИ
    Запази Принтирай
    СПОДЕЛИ
    Twitter Facebook Svejo
    Вземи кратка връзка към тази страница

    копирайте маркирания текст

  • реклама

БЪЛГАРИЯ СВЯТ РУСИЯ ПОЛИТИКА ИКОНОМИКА КУЛТУРА ТЕХНОЛОГИИ СПОРТ ЛЮБОПИТНО КРОСС-ФОТО АНАЛИЗИ ИНТЕРВЮТА КОМЕНТАРИ ВАЛУТИ ХОРОСКОПИ ВРЕМЕТО НОВИНИ ОТ ДНЕС НОВИНИ ОТ ВЧЕРА ЦЪРКОВЕН КАЛЕНДАР ИСТОРИЯ НАУКА ШОУБИЗНЕС АВТОМОБИЛИ ЗДРАВЕ ТУРИЗЪМ РОЖДЕНИЦИТЕ ДНЕС ПРЕГЛЕД НА ПЕЧАТА ПРЕДСТОЯЩИ СЪБИТИЯ ТЕМИ И ГОСТИ В ЕФИРА ПРАВОСЛАВИЕ


Copyright © 2002 - 2024 CROSS Agency Ltd. Всички права запазени.
При използване на информация от Агенция "КРОСС" позоваването е задължително.
Агенция Кросс не носи отговорност за съдържанието на външни уебстраници.