Над 82% от капацитета на газопровода IGB за 2023-2024, вече е резервиран

/КРОСС/ Над 82% от общия технически капацитет на интерконектора Гърция-България за следващата газова година (2023-2024) вече е резервиран. Успешните резултати бяха постигнати от независимия преносен оператор ICGB след провеждане на търгове за предлагане на тримесечен капацитет, осъществени на 7 август.
Към момента за първото тримесечие на предстоящата газова година IGB е със 76% резервиран капацитет. За останалите 3 тримесечия резервациите надхвърлят 84% от общия капацитет на съоръжението. ICGB продължава да предлага свободния капацитет както на дневни, така и на месечни търгове, осигурявайки прозрачен и равен достъп на всички заинтересовани търговци.

Капацитетът на интерконектора Гърция-България се предлага на две европейски платформи за резервации - PRISMA за точките на междусистемно свързване в Комотини, където газопроводът се свързва с Трансадриатическия газопровод и с мрежата на гръцкия национален оператор DESFA, и платформата RBP за точката на междусистемна свързаност при Стара Загора, където IGB се свързва с мрежата на „Булгартрансгаз".
„В момента IGB оперира при общ технически капацитет от 3,3 милиарда кубически метра годишно, голяма част от него вече е запазена за предстоящата газова година. Това е значително постижение за проект, който беше въведен в експлоатация толкова наскоро, но въпреки това вече разглеждаме възможността да разширим капацитета му до 5 млрд. м3/г предвид пазарния интерес", казаха изпълнителните директори на ICGB Теодора Георгиева и Джордж Сатлас. Двамата отбелязаха, че ICGB вече предлага капацитет в точката на свързване с DESFA поради очакваното въвеждане в експлоатация на LNG терминала в Александруполис, което допълнително ще засили регионалното значение на интерконектора. Синергията между газопровода и LNG терминала създава нови възможности за пазара и ще допринесе за укрепване на енергийната независимост на региона.

„Ключова цел остава да осигуряваме енергийна диверсификация не само по отношение на маршрутите, но и на източниците на природен газ за България и за по-широкия регион. IGB е разработен в голяма стратегическа синергия с плаващия терминал за втечнен газ близо до гръцкия град Александруполис, който се очаква скоро да бъде пуснат в експлоатация и следвайки индикациите от търговете за годишен капацитет, които проведохме наскоро, трябва да се възползваме напълно от регионалната инфраструктура и да предоставим на всички заинтересовани страни възможност за навлизане на местния пазар чрез IGB", казаха Георгиева и Сатлас. Според тях газопроводът не само подсигурява значителна част от вътрешното потребление на България, но и позволява транспортирането на природен газ до други страни в региона, включително Молдова и Украйна.

Проектът IGB (Междусистемна газова връзка Гърция-България) се реализира от смесеното инвестиционно дружество „АЙ СИ ДЖИ БИ" АД, регистрирано в България през 2011 г. с акционери БЕХ ЕАД (50%) и IGI Poseidon (50%). Съакционерът IGI Poseidon e дружество, регистрирано в Гърция, с акционери гръцката компания DEPA International Projects S.A. (50%) и италианската енергийна група Edison S.p.A (50%).

В съответствие с устава си, „АЙ СИ ДЖИ БИ" АД е собственик на газопровода IGB, като извършва финансиране на реализацията му, разпределяне на преносния му капацитет и получаване приходите от преноса на природен газ.

Газопроводът IGB е свързван с гръцката национална газопреносна система (DESFA S.A.) и с Трансадриатическия газопровод (TAP AG) в района на гр. Комотини (Гърция), и с българската газопреносна система (Булгартрансгаз ЕАД) в района на гр. Стара Загора. Общата дължина на газопровода е 182 км, диаметърът на тръбата - 32'' - и проектен капацитет до 3 млрд.м3/год. в посока Гърция-България. В зависимост от пазарния интерес към използване на по-голям капацитет и възможностите на съседните газопреносни системи, капацитетът е проектиран да се увеличи до 5 млрд.м3/год. с допълнително изграждане на компресорна станция.