Бюджетът за годината

/КРОСС/ Над 12 часа продължи приемането на Закона за държавния бюджет на второ четене в ресорната комисия. Депутатите приеха почти без промени предложените от Министерството на финансите текстове. „Напълно очакван проектобюджет, който не ме изненада с нито един от неговите параметри", коментира икономистът и преподавател в СУ „Св. Климент Охридски" проф. Косьо Стойчев в ефира на предаването „Твоят ден" по NOVA NEWS. „По-голямата част от всички тези разходи и по-голямата част от този дефицит вече са се случили", допълни от своя страна икономистът Васил Караиванов. 

Внесените между първо и второ четене предложения за изменение и допълнение на проекта бяха 69, като голяма част от тези на опозицията бяха свързани с повишаване на социалните плащания. Очаква се държавният бюджет да бъде гласуван окончателно на второ четене през следващата седмица.

„Оттук нататък до края на годината нямаме чак толкова капиталови разходи и даже тези, които са заложени, е много вероятно да не се случват в пълнотата си", обясни Караиванов. Според него България няма да завърши с първоначално планирания дефицит от 5,7%, а с по-нисък. „Това ще позволи политическа победа и по-бърза скорост към консолидиране през 2028 година", смята Караиванов.

По думите на проф. Косьо Стойчев главната причина за заложените параметри е, че управляващите не искат да извършват резки движения в този момент и не поемат почти никакъв риск. „Реално те продължават политика, която е започната преди тях, и имат задължението да довършат поетите ангажименти и разплащанията. Това обяснява отсъствието на сериозни реформи", отбеляза експертът. Той изрази несъгласие с факта, че „се пропуска цяла календарна година да се тръгне в посока на намаляване на териториалните несъответствия и не се извършва структурната реформа в публичната администрация".

По отношение на инфлацията Васил Караиванов обърна внимание, че тя е за следващите две години. „Наблюдава се и дефицит по търговското салдо. Внасяме повече и то неща, които потребяваме, а не са чак толкова инвестиционни стоки", разясни икономистът.

От своя страна проф. Стойчев даде пример с домакинствата. Вместо да инвестират в домакинството си и да създадат капиталов разход, те закупуват готова храна и „харчат много пари за бързи храни, които струват първо повече и са дългосрочно нездравословни", коментира той. По думите му българското общество трябва да премине през фаза, в която да се научи как да спестява и формира потребителската си кошница в условия на по-високи доходи.