Ана Караиванова: Владимира Янева не е единственият наказан административен ръководител

Водещ: Наказаният ще наказва?

Ана Караиванова: Ние през 2010 година също предложихме, същите тези съдии, които и сега фигурират в доклада. Вярно, предложихме на председателя да им обърне внимание, надявайки се, че те като отговорни магистрати… Градският съд е един от най-големите, от него вадят изводи за цялата съдебна система проверяващите европейски експерти.

Водеща: Това, което казвате вие сега някак си подлага на съмнение всички съдебни дела, които се решават в СГС, но нещо много по-тревожно излиза от тази ваша проверка. Вие предлагате за наказание Владимира Янева. Това няма ли да компрометира още веднъж нейният избор за председател на СГС и да направи този съд нестабилен?

Ана Караиванова: Това ще реши ВСС, който назначава, повишава, премества съдиите – изобщо занимава се с кадровите проблеми.

Водеща: Какво наказание може да се наложи на Владимира Янева?

Ана Караиванова: Не е единствената госпожа Янева, която е наказан административен ръководител.

Водеща: Тя е най-популярните съдии в последно време заради този избор, който беше много спорен, появиха се много скандали…

Водещ: Ако можем да кажем отвори кутията на Пандора, оттам тръгнаха много неща.

Ана Караиванова: Вкараха и нас в тази война.

Водеща: Вие във война ли се усещате?

Ана Караиванова: Така се получава. Това е огромен труд, който положиха за изключително кратко време инспектор Михайлов и екипа му, за да отговори на обществените очаквания.

Водеща: Война, защото съдиите скочиха срещу вас, така ли?

Ана Караиванова: Да.

Водещ: Сега Мирослава Тодорова и Владимира Янева и двете изпращат едно писмо с почти едно и също съдържание до вас.

Водеща: Магистратите отказват дори награди.

Ана Караиванова: Отново не са прочели закона, защото ние, за разлика от предложенията за дисциплинарни наказания, които отправяме пряко до ВСС, а също така имаме право да обжалваме решенията на ВСС пред ВАС, предложенията за поощрения ги правим непосредствено до председателя, а той да предложи до ВСС, така че да напишат това писмо до председателя, че не желаят да ги поощри. Но това е един медиен похват, отново ви казвам във войната, в която влязохме…

Водещ: Да, но техните аргументи са такива – не приемаме наградата си, ще цитирам, за да съм точен: „…Посочени сме като съдии, на които са били разпределени най-голям брой дела, но отказваме да приемем това като отличие, доколкото сред останалите ни колеги има такива, които разглеждат много по-обемни дела, отколкото в момента имаме на производство пред нас…”. Тоест, проблемът за сроковете, и от друга страна за натовареността, за правната същност на делата, за качеството на производството.

Ана Караиванова: Законът, съобразявайки практическата и правна сложност е дал допълнителен срок от един месец. Иначе делата трябва да се изписват в 15-дневен срок, мотивите. Три години и десет месеца, тоест, почти четири години. Три години и пет месеца са срокове драстично надвишаващи установения в закона срок, каквато и да е фактическата и правна сложност.

Водеща: Искате да кажете, че сте установили такава просроченост. Тоест, ненаписването на мотивите, означава, че това дело не може да бъде обжалвано от двете страни…

Ана Караиванова: Не, то е обжалвано, защото за гражданите срокът е 15-дневен и за адвокатите. Ако на 16-я ден те подадат жалба, съдът пише – жалбата не е в срок, връщаме ви я и прегражда пътя за по-нататъшно действие.

Водеща: Добре, кажете какво наказание може да бъде наложено например на Владимира Янева и на Мирослава Тодорова от ВСС на база на вашите констатации?

Ана Караиванова: От „забележка” за председателя. Защото на председателите и на окръжните прокурори, тоест, на административните ръководители наказанията се налагат единствено от ВСС. От „забележка” до „уволнение”. Това е палитрата на наказанията.

Водеща: Колко е голямо нарушението на Владимира Янева и може ли тя да получи по-голямо наказание от „забележка”, например – преместване?

Ана Караиванова: Това ще реши съставът, който разглежда делото, това ще предложи на ВСС, който гласува, той ще преценява тежестта, обективните обстоятелства, отражението, забавянето.

Водеща: На базата на вашата проверка, госпожо Караиванова, не е ли време да се поговори за натовареността на съдиите. Мирослава Тодорова пише, че е важно да се говори за качеството, за натовареността на съдиите и е необходимо да се направи един такъв дебат. Виждате ли смисъл да се говори за това, защото тя е наистина една от най-натоварените съдийки, в рамките на вашата проверка, и в същото време е посочена като човек, който е нарушил сроковете и правилата. Пък тя си върши работата.

Ана Караиванова: Различни са очевидно критериите ни, защото и в сигналите, които пристигат при нас, отново фигурират същите съдии, които са предложени за наказание. Аз имах преди една година много сериозен разговор в моя кабинет с госпожа Тодорова и се надявах, че нещата ще започнат в по-добра посока. Казах и, че когато изпълнява обществени функции, когато критикува други органи, би следвало най-напред в служебните си дела да е изрядна. С изненада констатирахме, че никакъв резултат не е произлязъл от този изключително добронамерен разговор, отново при констатирано нарушение и при… много арогантна жалба против наша проверка, която се довери на електронната им система, че мотивите са изписани, а те не бяха изписани.

Водеща: Ние ще търсим разбира се и отговор от съдиите, които попадат в рамките на вашата проверка, но как ще отговорите на техните обвинения, че огласявате доклада от проверката, без да сте изчакали всички възражения от проверяваните съдии?

Ана Караиванова: Ние изчакахме всички възражения в срока, който е поставен и в закона, изготвихме отговора и една тогава огласихме нашите резултати. Такъв е закона.

Водеща: Те се мотивират с това, че са много натоварени и не успяват дори да напишат възраженията си срещу вашата проверка и констатациите в доклада.

Ана Караиванова: Това не е вярно. Аз се шегувах, че ако толкова бързо си пишеха мотивите, колкото бързо написаха пространни изложения, в когото прехвърляха вината върху кого ли не друг, само не и върху себе си. Получих и три обяснения от деловодителки, които поемат вината, че не са отбелязвали в книгите мотивите изписването на мотивите, въпреки че това е задължение на съдията.

Водещ: Казахте – „вкараха ни в тази война” и през цялото време си говорим за война. Какъв е изхода, как може на военни начала да бъдат отношенията?

Ана Караиванова: Не, ние издържахме мисля на този натиск. Доволна съм, че Инспекторатът почти с пълно единодушие на състава си прие след много внимателно обсъждане всички изводи на доклада, гласува на два пъти на кои магистрати какви наказания следва да им наложим. Тоест, с оглед различните органи, които могат да налагат, кои къде да бъдат предадени за наказания.

Водеща: От дълги години се занимавам със съдебната тема, следя и много дела, които са обществено значими. За първи път виждам такава констатация за работата на съдиите. Винаги сме свикнали да казваме – съдебните решения не се коментират, работата на съдиите не се коментира. Прецедент е това, което правите в момента…

Ана Караиванова: Ние не сме коментирали съдебни решения, ние коментираме сроковете, които са в закона посочени няколко пъти, и които съдиите са длъжни както всички граждани да спазват, аз ви дадох пример с жалбата на гражданина.

Водеща: Така е, но не смятате ли, че в този един момент, когато вие огласявате данни от тази проверка, не е наложително да тръгне един дебат за качеството на работата на съдиите, не само в градския съд, а въобще на всички съдии в България?

Ана Караиванова: Този дебат върви от двадесет години.

Водеща: Той не върви в тази посока, която вие обръщате внимание.

Ана Караиванова: Има съдилища, които работят много добре. И аз не съм съгласна те да носят етикета – съдебна система, която не отговаря на изискванията на критериите на ЕК и като цяло на ЕС. Освен доверието на Инспектората, аз не държа да го завоюваме пред съдиите от Наказателна колегия от Градския съд, държа те да го завоюват първо пред гражданите, защото общественото доверие към съдебната система е стигнало санитарния минимум. Държа да го завоюват пред ЕК, която от 2005 година на моето бюро стои един доклад за СГС и констатира едни и същи проблеми. Едно изречение от този доклад, който беше направен от пенсионирани магистрати от Германия, мисля че от Италия – съдията и прокурора очакват да се посочи и най-малката причина да се отложи делото и с радост го отлагат. Лично аз констатирах, че по едно дело три пъти се отлага, за да се дири адреса на основния свидетел, който е прокурор в Районната прокуратура и могат да го повикат с едно телефонно обаждане вместо да се отлага делото и да се изпраща съдебна охрана, да му се издирва адреса с писма до всякакви…

Водещ: Ще ви молим съвсем накратко да ни кажете, един от основните проблеми, свързан с натовареността, е критерий на разпределяне на делата, системата по която се разпределят. Трябва ли да се промени?

Ана Караиванова: Да, трябва да се промени и ние сме дали такива предписания на Градски съд. Критериите за натовареност има специална комисия към ВСС, при нея поискаха да отидат и инспектори. Ние винаги сме откликвали, за да им предоставим нашите резултати, нашите наблюдения над съдилищата и прокуратурите в цяла България, за да можем да бъдем максимално полезни. Няма да изместваме въпроса – сега не се занимавайте със сроковете, а да установим критерий за натовареност. Сроковете са задължения по закон.

Водеща: Нека така да приключим. Благодарим ви за този разговор и този коментар.