Трябва ли държавата да се намеси в ценообразуването на хранителните стоки

/КРОСС/ Трябва ли държавата да се намеси в ценообразуването на хранителните стоки? Надуват ли се в момента цените спекулативно и от кого? Какво е решението? И доведе ли до нещо бойкотът на магазините в някои стари от Западните Балкани. Тези въпроси коментираха в сутрешния блок „Здравей, България" Симеон Караколев, председател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация, Ивайло Гълъбов, председател на Съюз на птицевъдите в България, и Иглика Касабова, българка, живееща в Хърватия.

От евентуален таван на цените най-много биха пострадаби производителите, смятат Симеон Караколев и Ивайло Гълъбов.

Симеон Караколев даде пример с млякото, чиято цена, по думите му, от производителя до потребителя поскъпва значително. Държавата трябва да се фокусира върху механизмите, които сближават производителя и потребителя", смята Симеон Караколев. „Ако се сложи таван на цените - например на сиренето, ако се сложи пределна цена 20 лева, този, който продава, той си залага неговата си печалба от 10 лева, оттам нататък кой ще поеме разликата? По цялата верига на доставка ще рефлектира и всичко ще го обере производителят. За да има потребление, трябва да има производство. Тогава ще оцелее производителят от Европа, където има регулация и той продава по-евтино, заяви Караколев.

Вместо да има таван на цените, спекулираме с таван на надценките. Това са регулации в свободен пазар. Ако искаме да има по-ниски цени, трябва да увеличим конкуренцията - и при производителите, и при ритейлърите. За да се справим с това нещо, трябва да предлагаме по-добри възможности за инвестиции на нови играчи на пазара, за да се засили конкуренцията. Това ще накара всички да са по-атрактивни и да се търси най-добрата цена, каза Ивайло Гълъбов. Той подчерта, че в Европа има диференцирана ставка на ДДС.

Караколев подчерта, че там има също кооперативи, но и регулации за нелоялни търговски практики. „Ако няма регулации за нелоялна практика по цялата верига, ще пострадат производителите", заяви Караколев.

До какво доведе бойкотът на магазините в Хърватия? Това обясни Иглика Касабова, която живее в Загреб.

Правителството разшири списъка със 70 продукта, в които са въведени ценови ограничения. Всеки от магазините е задължен да предложи поне една марка с ограничена цена. Но реално нямаш избор, стоката изчезва. Дори и да имаш избор, много често тази ниска цена е на не толкова качествен продукт, обясни Касабова.