Микеле Плачидо завърши снимките на филм за Караваджо

/КРОСС/ "Отдавна мечтаех да направя филм за художника, който е отстоявал собствената си свобода и социални права. И сега дойде моментът да направя този филм, защото през годините натрупах необходимия опит, за да разбера връзката между изкуството и свободата", каза Плачидо. „Интересуваха ме неговите чувства и мотиви, за мен Караваджо по някакъв начин е олицетворение на моята младост", продължи режисьорът.
Плачидо си спомня как е дошъл в Рим от южната област Апулия и първоначално се е присъединил към полицията. След това започва обучението му в Националната академия за драматични изкуства. 1968 г. е белязана от студентски вълнения.
"Искахме да направим културна революция. Отстоявахме правата на виетнамския народ, който беше подложен на американски бомбардировки, правата на чехите и словаците, които попаднаха под съветските танкове. Ние, младите хора, тогава се противопоставяхме на репресиите на властите. И Караваджо също се е борил за свобода", каза Плачидо.
Темата за вълната от студентски протести вече е отразена в неговия частично автобиографичен филм „Италианска мечта" (Il grande sogno, 2008).
Във филма за Караваджо, в който Плачидо също е автор и на сценария заедно със Сандро Петралия и Фидел Синьорил, неговата история е разказана в детективски дух.
"Този филм се основава на истинската история на великия художник, чийто живот е белязан от много черни петна. И досега не знаем как е умрял и къде. Има информация за последните дни от живота му: той е бил помилван от папата, след като е бил осъден на смърт за убийство, което всъщност го кара да избяга от Рим. Заедно с Караваджо при последното му пътуване изчезват и картините, които той занася в Рим в знак на благодарност за помилването. Почти нищо не се знае и за това къде се намира тялото му. Има различни предположения, но няма доказателства. И ние представяме своя собствена версия", каза Плачидо.
„Чрез тази история ние разказваме за това какъв човек е бил Караваджо", добави режисьорът.
Подготовката за снимките, включително проучването на архивни материали за процеса над Караваджо, е отнела четири години. Всичко било готово преди почти година, но през февруари в Италия избухна пандемията. Както Плачидо каза, заснемането е било възможно само през септември и е завършило до края на ноември.
Лентата е коопродукция с Франция и с подкрепата на италианския концерн „Rai Cinema" в Неапол, Рим и околностите му, както и в римското филмово студио „Cinecitta". Въпреки че Плачидо вижда определени предимства в сътрудничество с дигитални платформи като Нетфликс, той възнамерява да пусне филма си по класическата формула: стартиране с премиера на фестивали и след това пускането му в различни страни.
Микеле Плачидо спечели своята слава благодарение на мафиотския сериал „Октопод". Едни от последните му творби в театъра, където работи активно и като режисьор и актьор, е постановката на Чехов „Вуйчо Ваньо" и пиеса на Пирандело.