Лечение в чужбина. Защо НЗОК не покрива транспорта и престоя на пациенти

/КРОСС/ Преди месец BTV разказаха за Ирена Методиева, която чака за белодробна трансплантация в САЩ. След лутане из лабиринтите на държавната администрация, жената е одобрена за финансиране от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Тогава стана ясно, че НЗОК е изискала от пациентката да докаже в 3-дневен срок, че в България не се извършват белодробни трансплантации.

Веднага след това получих обаждане от Здравна каса, в което потвърдиха, че всички документи се обработват, че те ще си поемат изцяло действията напред и след седмица-седмица и половина получих имейл с потвърждение, че моето лечение е одобрено, разказва жената.

Здравната каса плаща таксите й за болнично лечение, но не и разходите за самолетни билети, придружител и престой.

Все още не знае кой ще плати скъпите медикаменти след трансплантацията. Ирена изчислява, че ще й бъдат необходими поне 100 000 лв.

Когато ще съм излязла от операция, аз ще съм абсолютно безпомощна и ще разчитам само на подкрепата на моята майка, която ще бъде до мен и нямам представа как ще се справим. Разчитаме да съберем още пари, допълва Ирена Методиева.

Справка показва, че в годините след пандемията Здравната каса е финансирала лечението в чужбина на 138 българи. За тях е превела до момента над 12 млн. лв. Финалната сума ще е по-висока, защото срока на плащане е 3 години.

Законът предвижда Здравната каса да плаща пътни и квартирни разходи, когато пациентът е дете, както и разходите на негов придружител. Но когато пациентът е пълнолетен, това не е така.

Пациентски организации настояват за промяна. Вече подготвят становище до Здравното министерство, касата и ресорната парламентарната комисия - да бъде премахната дискриминацията на възрастни.

В останалите членки на Европейския съюз, така е направено съответното законодателство, че тъй като става въпрос за здравноосигурен пациент, се поема и престоят на лицето, което ще бъде лекувано и на неговия придружител. И може би е време да заговорим и за промени в нормативната уредба, коментира Наталия Маева, сдружение „Българско общество на пациентите с пулмонална хипертония".

Министерството на здравеопазването коментира казуса така: „Разграничението в здравноосигурителните политики между деца и възрастни е отражение на ангажимента на държавата да защитава правата и благосъстоянието на децата".

И допълват, че социалното законодателство позволява еднократно изплащане на помощи за дневни и квартирни за пациента и придружител след завръщането в България.