Днес се навършват 100 години от рождението на оперната прима Катя Попова

/КРОСС/ Има личности, срещата с които винаги е някакво особено събитие. Такава личност за мен бе Катя Попова. Скромна и без стремеж за себеизтъкване и показност, тя носеше дълбоко в себе си голямото лично очарование както в живота, така и на сцената. Думите са на оперния диригент Асен Найденов (1899-1995) по повод 70-годишнината от рождението на голямата българска певица.

„И може би едно от най-ценните ѝ качества беше това неотразимо очарование, което бликаше от нея естествено и непринудено, без поза и маниерност, както в отношенията ѝ с онези, с които общуваше и работеше, така и на оперната сцена. Партиите и ролите, които тя осъществяваше, носеха белега на голям и самобитен талант, налагаше се спонтанно на зрители и партньори, очароваше най-взискателните слушатели. Много музикална, надарена с отлична памет, в многобройните си срещи с нея като диригент, аз не помня паметта ѝ да е изневерила и тя да е допуснала музикални грешки.... Такъв е жив и ясен споменът ми за нея", разказва Асен Найденов.

Катя Попова е родена в Плевен на 21 януари 1924 г., в семейството на учителите Асен и Мария Попови, почитатели на операта. Още от 7-годишна възраст взема уроци по пиано при тогавашния плевенски клавирен педагог Мара Гайтанджиева. В гимназията вече е солистка на самодейни оперети, дори изнася концерт с Плевенския симфоничен оркестър.

Вместо в Медицинския факултет, където е приета, Катя Попова кандидатства отново, и през 1944 г., след конкурс в Българската държавна консерватория, постъпва в класа на проф. Мара Маринова-Цибулка. Завършва през 1947 г. с отличен успех и златна значка.

След дипломирането си печели конкурс в Софийската народна опера за солист сопрано. На 3 ноември 1947 г. е нейният дебют в ролята на Есмералда, в операта „Продадена невеста" на Бедржих Сметана.

През 1955 г. и 1956 г. Катя Попова специализира в „Болшой театър", в Москва, където работи с вокалния педагог Сергей Мигай и режисьора Борис Покровски.

НЕЗАБРАВИМИ РОЛИ, СВЕТОВЕН ТРИУМФ

В кариерата си Катя Попова създава цяла плеяда от образи с неповторима артистичност и индивидуалност. Гастролира в над 20 държави, изпълнявайки централни партии в опери на Жул Масне, Джакомо Пучини, Шарл Гуно.

Триумфира на сцените на световните оперни театри в ролите на Наташа от „Война и мир" на Сергей Прокофиев, Маргарита от „Фауст" на Шарл Гуно, Йоланта от едноименната опера на Пьотр Илич Чайковски, Мими от „Бохеми" на Джакомо Пучини, Микаела от „Кармен" на Жорж Бизе, Татяна от „Евгений Онегин" на Чайковски.

Нейната Манон от едноименната опера на Масне покорява и възхищава взискателната парижка публика в „Опера Комик".

Катя Попова създава неповторими образи от българския оперен репертоар - Милкана от „Майстори" и Зорница от „Луд гидия" на Парашкев Хаджиев, Кремена от „Ивайло" на Марин Големинов.

Последното ѝ представление е в ролята на Мими в „Бохеми" на Джакомо Пучини, в премиера на нова постановка на Софийската опера - на 20 ноември 1966 г.

ПРИЗНАНИЕ

Певицата е носителка на награди от музикални конкурси, сред които първа награда от IV световен младежки фестивал в Букурещ (1953), втора награда на Международния музикален конкурс в Прага (1954).

Наградена е с орден „Червено знаме на труда" и „Народна република България" - трета степен (1959). Удостоена е с Димитровска награда - първа степен, за ролите си на Наташа във „Война и мир" и Маргарита във „Фауст" (1959).

ЗА ПЛЕВЕН

Катя Попова работи активно за утвърждаването на родния си град Плевен като културен и музикален център. Тя е сред основателите на Плевенския симфоничен оркестър и участва в първия концерт на оркестъра на 6 септември 1953 г. под диригентството на проф. Саша Попов. Катя Попова е един от основателите на създадения през 1966 г. в Плевен международен музикален фестивал „Лауреатски дни", който впоследствие е наречен на нейно име.

Оперната прима умира на 24 ноември 1966 г. при катастрофата на българския пътнически самолет „Ил-18" край Братислава в бившата Чехословашка социалистическа република. Самолетът извършва редовен рейс София - Будапеща - Прага - Берлин.

След загубата на Катя Попова, в нейна памет поетът Павел Матев написва прощален стих „Ти сън ли си? Или те има?", който Лили Иванова изпълнява в едноименната песен по музика на Тончо Русев. 

През 1989 г. сестрата на Катя Попова - Диана, дарява на Историческия музей в Плевен 1200 предмета и документи, притежание на оперната певица, събирани повече от 20 години. Сред предметите са два нотни албума, преписани саморъчно от Катя Попова, девет албума със снимки, както и семеен албум с родителите ѝ и най-близките хора на семейството.

В памет на Катя Попова концертната зала в Плевен, както и улицата, на която е живяла, носят нейното име.

Регионалният исторически музей (РИМ) в Плевен подготвя различни инициативи, които ще бъдат посветени на стогодишнината от рождението на оперната прима Катя Попова. Вече е излязъл от печат луксозен календар за 2024 година, в който на отделен лист за всеки месец са представени различни снимки от личния архив на Катя Попова и от нейни известни роли.

През годината ще бъде подготвен и каталог, в който ще се представят лични фотографии, снимки на вещи и документи на оперната певица.

"Идеята ни е да се покаже не само творецът Катя Попова, а да се представи нейният жизнен път - от раждането й в Плевен до израстването й и качването й на световните оперни сцени. Разбира се, няма да пропуснем връзката, която тя създава с плевенската общественост през годините", каза за БТА Десислава Близнашка - Георгиева, ръководител на отдел "Нова и най-нова история" в РИМ - Плевен.

Друга инициатива на музея, която се очаква да привлече много посетители, е организиране на голяма изложба, за да може плевенчани с всички сетива да се докоснат до Катя Попова.

Гордост за културния институт е и спечеленият в края на миналата година проект към Министерство на културата "Нечуван глас и невиждана картина - дигитализация и нововъведение", също посветен на оперната прима. Екипът, който ще работи по него, е съставен от специалистите от отдел "Нова и най-нова история", а автор е Анелия Първанова.

"Чрез проекта искаме по още един начин да дадем възможност на почитателите на оперното изкуство да се докоснат до този невероятен глас. Проектът ни е свързан с дигитализация на над 60 магнетофонни ленти, грамофонни плочи и аудиозаписи, които в днешния 21 век няма как да визуализираме. Те ще бъдат представени и достъпни в постоянната ни експозиция. Това ще бъде и една възможност да се дообогати и интернет платформата на музея "Плевенска музикална слава", допълни Георгиева.

Тя подчерта, че не рядко в музея идват посетители, които пазят свои спомени, свързани с Катя Попова - било то лични истории, снимки, нейни изяви. Сред впечатляващите експонати, съхранени в музея и разположен в центъра на зала "Културен живот на Плевен и региона от началото на 20 век до днес", е нейният роял.

Част от експозицията в залата е посветена на Катя Попова, където може да се видят костюми на оперната певица от различни нейни роли, снимки, лични вещи, а чрез специално устройство посетителите могат да чуят някои от нейните изключителни изпълнения.

Източник:БТА