Материалните и духовни паметници на Кавказка Албания

/КРОСС/ Древната държава Кавказка Албания, която е обхващала не само територията на съвременна Република Азербайджан, но и части от съседните Дагестан, Грузия и Армения, е съществувала повече от хилядолетие. Смята се, че нейната история датира от IV век. пр.н.е. до VIII в.сл.н.е. Естествено е, държава, която е съществувала в продължение на толкова векове, да е съхранила паметници както на материалната, така и на духовната култура.

Кратки сведения за историята, икономическия и духовния живот на страната можем да намерим в текстовете на антични автори като Страбон, Плиний Стари, Клавдий Птолемей и др. Резултатите от археологическите разкопки, извършени на територията на Република Азербайджан, допълват, а понякога и опровергават свидетелствата на античните писмени източници. Така по време на археологически изследвания само на територията на Азербайджан са открити останките на множество градове, селища, некрополи, както и различни видове погребални паметници (погребения в урни, катакомби, гробове), съдържащи богат инвентар.

Античните автори са съхранили имената на повече от 29 града на Кавказка Албания. За съжаление, все още не е възможно точно да бъде локализирано местонахождението на всеки от тях. Съществуват множество предположения, но археолозите са открили руините на много селища от античния период, които са били разположени на територията на Република Азербайджан, а също и извън нейните предели. В някои големи селища, например Саритепе (област Газах), Хинисли (област Шамахи), Гараджамирли (област Шамкир), наред с по-малки помещения, археолозите са открили и останки от дворцови сгради, чиито основи са върху колони. До този момент категорично може да се идентифицира само един град-столица на древна Кавказка Албания - град Кабала (Кабалак), чиито руини се намират близо до съвременния град Габала. Тук са открити множество помещения, сред които занаятчийски работилници, предмети на материалната култура, като съдове, бижута, оръжия, останки от керемидени покриви, печати, були и др., както и руините на дворцов комплекс, чиито основи са изградени върху колони. Освен това, при разкопките на тези селища са открити множество ценности, а също и единични находки на селевкидски, партски, римски и други монети от съответния период, което свидетелства за търговски връзки между Кавказка Албания и съседните държави.

Що се отнася до духовния живот на албанците, Страбон съобщава, че те са почитали Зевс, Хелиос и Селена, отъждествявайки местните богове на Небето, Слънцето и Луната със съответните гръцки богове. Счита се, че върху останките на по-ранни антични храмове, посветени на тези богове, са построени християнски църкви. Сред тях са храмът в село Мамрух, област Закатал, в село Лякит, област Гах и др.

Първото християнско учение в Кавказка Албания в началото на IV век се е проповядвало от ученика на св. Тадей, Елисей. Елисей е основал първата църква в Кавказка Албания в град Кис (днешното с. Киш, Шеки). За това съобщава албанският историк Моисей Каланкатуйски.

Само на територията на Република Азербайджан, по официални данни, има повече от сто паметника от християнския период на историята на Кавказка Албания, сред които християнски църкви, храмове и манастири, като гореспоменатата църква Киш, Лекистския храм, Кюрмюкската църква, Худавенкския манастир, Джалутския храм, Гандзасарския храм, Агогланския храм и много други.

Част от тези манастири, храмове и църкви дълги години са се намирали в окупираните от арменците територии на Карабахския регион на Азербайджан. След неотдавнашното освобожднение на тези територии, учените и обикновените жители отново ще имат възможност да се запознаят с тези прекрасни исторически паметници. Трябва да се отбележи, че в периода на окупацията арменците са извършили промени в архитектурата и други детайли на тези исторически паметници с цел да ги арменизират и да заличат следите от културата на Кавказка Албания. Днес, повече от всякога, паметниците на материалната и духовната култура на Кавказка Албания се нуждаят от проучване, възстановяване и защита.

Автор: Ирада Сафарова, младши научен сътрудник в отдела по "История на Азербайджан от IV век пр. н. е. до средата на VII век от н.е."