Тихон: Ако ние искаме президентът ни да бъде православен, то е защото не искаме да отиваме в Европа с чужд етикет

Ако все пак изберат президент - католик, Българската църква като цяло, Българската патриаршия би ли приела такъв избор?

Няма законово основание да се каже, че президентът не може да бъде католик, и съм сигурен, че църквата няма да каже „Ама как може", защото веднага ще ни отговорят конкретно, и не без право, а Бай Тодор? /б.р. - Тодор Живков/. Но трябва да се запитаме дали онова, което е възможно да се направи, трябва да се направи или е по-добре по някой път да не го правим.
И тук, да излезем от политиката, например ще дам проблема с генно модифицираните храни. Хубаво може да ги има, ама трябва ли, знаем ли какво става, хайде да ги замразим, това звучи ненапредничаво. Но прогресивността не е винаги най-доброто, защото бавната прогресивност винаги взима нещо от своя опит в миналото, а виждате, че човечеството страда именно от това, че на определени периоди от време забравя постиженията на онези, които са били преди това.

Нека да ви върна все пак към политиката и морала - премиерът Бойко Борисов казва в свои интервюта: "Всеки ден, когато излизам аз се прекръствам три пъти и казвам „Господ напред, аз след него", това е изключително печеливша формула ...

И опираме до Алеко Константинов, дето Бай Ганьо казвал, „а бе и на дявола едно кръстене хвърляй, че не знаеш"...
Радвам се много, че премиерът казва „Бог напред и аз след него". Добре, обаче нека се пита непрекъснато: върша ли онова, което Бог иска. Какво е това, което Той иска. На човек му трябва много време, за да повярва истински, а аз знам, че премиерът няма достатъчно. Затова той трябва да се допитва до духовниците.
Вярно е, че моите събратя трудно се обвързват с лично мнение и ще искат Светия синод да каже какво е мнението на църквата, ама докато го каже...
Патриарх Кирил, когато празнуваше 70-та си годишнина, даде обяд в тогавашната духовна академия с професорите на академията. Храната бе поръчана от руския клуб, но казаха, че келнери не желаят, а трябва да сервират няколко студенти. Тогава той каза: „Бъдещето на нашата църква зависи от това, доколко вие ще намерите да обучите и убедите кадърни хора да служат". Това беше неговият завет - всички професори да си взимат асистенти, че тези асистенти не са им конкуренция, че те нито им клатят стола, нито им режат клона, това са хора, които трябва да се подготвят, за да бъдат утре в църквата. Комунистите го чуха и когато неговото време отмина, започнаха да се зачертават първите 20 души, класирани в духовната академия. Доколко това настъпление към църквата продължава, с оглед да бъде размекната и извадена като обществено-политически фактор, не мога да кажа. Политиците всички се кълнат, че ръцете им са чисти и джобовете непорочни. Но кой смее да го каже неутрално, да го каже ей така: „ Ела ти тук сега, ти се правиш, че си християнин". Има един-двама народни депутати, които идват да се изповядват при мен и аз ги правя на нищо и виждам, че след това нещата са по-други. Ти не можеш да промениш едно куче, така че то да стане агънце. Но религията има някакво влияние, и то защото някой ме има за някакъв авторитет. Има някои, обаче, които не искат другите да имат авторитет. Църквата е и за това. Един от нейните шансове е да показва на всички тези хора, че не са прави, да ги критикува, но с любов. Не бива да оставиш, който и да било, да направи всички безобразия и след това да кажеш: „Виж какво прасе е", ами да го извикаш, за да стане по-добър. Той, за да приеме критиката ти присърце, трябва да знае, че го обичаш. Защото иначе автоматично ще гледа да се настрои срещу теб. Когато се завърнах в България, едно от нещата, които ми направиха впечатление е че когато разговаряш с хората виждаш, че те не те слушат какви аргументи имаш и какви неща им разказваш. Сблъсквах се с това, че отсреща обикновено на хората им се въртеше в мозъка „мога ли аз на тоя да му кажа: кой си ти да ми кажеш". И му се иска да ти каже разкарай се, ако ли пък не може, защото имаш някакъв статус, тогава ще замълчи.
Ние нямаме диалог, нямаме обмяна на мисли. Няма добронамереност в диалога. Диалозите сега са като тези на Червената Мая и Татяна Дончева, тъкмо поемеш въздух и говорят връз теб, прекъсват и пак говорят, докато ти писнат ушите. Диалозите ни са махленска работа от първа величина. Аз бих желал нещо друго: които имат тази амбиция да поясняват, да мислят малко повече, да обмислят нещата, та да не се излагат, когато говорят.

Очаквайте трета част на интервюто с Епископ Тихон за 100-годишнината на храм паметник „Александър Невски" и чия собственост е една от уникалните църкви в Европа.