Етгар Керет идва с новата си книга "Седем добри години"

/КРОСС/Израелският писател Етгар Керет (1967, Рамат Ган), известен в България с четирите си сборника с разкази - "Автобусният шофьор, който искаше да бъде Бог", "Момичето на хладилника", "Асамтой" и "Изведнъж на вратата се чука" - ще гостува в София, за да представи петия: "Седем добри години". Преводът отново е на Милена Варзоновцева, издателството отново е "Жанет 45", а поредицата - "Кратки разкази завинаги", в която досега са излизали и автори като Роберто Боланьо, Давид Албахари, Ищван Йоркен, Туве Янсон. "Седем добри години", чийто първи текст е именно "Изведнъж... все същото", обхваща фейлетоните на Керет, публикувани в международната преса от годината на раждането на сина му Лев (2005) до тази на смъртта на баща му Ефраим (2012). Книгата е най-личната за писателя досега - нещо, което той обяснява в предговора си специално за българските читатели - и съвсем целенасочено не е излизала и няма да излезе на родния му иврит, а само в превод.

Издателска къща "Жанет 45" представя сборника му "Седем добри години" в четвъртък, 16 юли, от 19:00 часа, в Студио 5 (НДК). Преводът на книгата е на Милена Варзоновцева. 

"Седем добри години" събира на едно място фейлетоните на израелския писател Етгар Керет, публикувани в международната преса от раждането на сина му Лев през 2005 г. до смъртта на баща му Ефраим през 2012-а. Художествена документалистика, театър на делника, колекция от наблюдения за лични земетръси и общочовешки странности, среща на мемоар и притча: „Когато бях млад, никога не съм си водил дневник. Винаги съм си казвал: „Защо, по дяволите, да се занимавам с неща, които знам, че са се случили?" За първи път записах нещо от действителността в деня, когато се роди детето ми - това е и първият текст от тази книга..." Първите седем, които зависят от всички останали и от които всички останали зависят. Седемте тлъсти крави от библейския сън, погнати от седемте мършави. Седем години на латентна война, сноване из пространството и времето, летища, музеи, мустаци, литературни четения, бомби, политици и лениви котки, които имат много повече общо помежду си, отколкото може да се допусне.

Ето няколко прочита: 

Estandarte: "Трагикомични хроники, в които личната история на автора побира историята на цялото израелско общество." 

El placer de la lectura: "Тук дефилират таксиджии, сервитьори, издатели, случайни спътници, роднини хасиди... Сбор от текстове, които се четат с усмивка, но докосват надълбоко, защото животът на героите им е под постоянна угроза... По своя си вълнуващ и човечен, детински y опак начин Керет описва онзи ежедневен Израел, за който няма да чуете в новините."

Publishers Weekly: "Керет умее да изведе тежки наблюдения с лека ръка... Късите текстове в сборника следват в строен низ, на чийто фон всеки се откроява самостоятелно. Без преиграване в нито един от аспектите на сложния живот в сложни времена на сложно място, прекрасните спомени на Керет пазят човешката си топлота и доказват, че в мемоарното писане колкото по-малко, толкова по-добре."

Biographile: "Не е точно да се каже, че Керет смесва лично и политическо - животът го прави вместо него: синът му се ражда в нощта на терористичен атентат и болничният персонал притичва да помага ту на жена му, ту на жертвите; архитект му посвещава къщата в миниатюра, която строи във Варшава - града, където майката на Керет е родена и държана в гетото през Втората световна... Без значение дали Керет пише „истински" или „художествени" истории, те варират от просто великолепни до съвършено красиви и рядко имат трески за дялане."

RSI: "Керет пресъздава реалността с размах - като илюзионист, който извиква живот там, където се очакват само смърт и отчаяние... и отстоява като неотменно човешко право щастието, с всичките му сенки и противоречия." 

La Libre: "Керетовите разсъждения, пълни със симпатична безцеремонност, затрогват неимоверно. Всеки баща, син и човек може да намери в тази книга по някоя емоция, красива като живота."

Етгар Керет (1967, Рамат Ган) е израелски писател - един от най-популярните съвременни автори на разкази в света, - преподавател по литература в университета Бен Гурион и кавалер на френския Орден на изкуствата и литературата (2010). Обича безусловно хората, животните ("без плъховете и някои насекоми"), хубавите истории и хумуса. Заедно със съпругата си Шира Гефен (с която през 2007 г. печели Златна камера в Кан за филма Медузи) понастоящем работи по телевизионен сериал за Арте, свързан с "недвижими имоти и пътуване във времето". Фейлетоните, събрани в Седем добри години, са публикувани от 2005 г. нататък в Ню Йоркър, Ню Йорк Таймс, Уолстрийт джърнъл, Таблет, Ел Паис и Кориере дела сера. "Когато пиша, каня читателите да чувстват. За да стане това обаче, те трябва да го искат. Живея в регион, където повечето от хората, готови да съпреживяват, са същите, които искат мир. Онези, другите, не желаят да четат, а да се убиват. Дадеш ли им книга, ще те ударят с нея. Винаги съм си мислил, че литературата е като шепот - ако се вслушаш, все нещо ще чуеш, но ако не ти пука, никога няма да стигне до теб..." - това казва за в. Хорнада Керет, когато в края на 2013-а Седем добри години излиза в Мексико. Следват преводи на нидерландски, полски, френски, гръцки, словашки, английски, италиански, португалски... Вариант на родния език на Керет не се предвижда: книгата е толкова лична (героите й са хората от най-близкото му обкръжение и най-честите му мисли), че той предпочита да я сподели с непознатите си читатели в чужбина. От българското издание липсват два текста: "Неискрено ваш", вече публикуван в "Момичето на хладилника" наместо посвещение, и Моят първи разказ, предговорът за българските читатели, написан специално за "Автобусният шофьор, който искаше да бъде Бог", първата книга от поредицата "Кратки разкази завинаги".