Какви отстъпки направиха Киев, Москва и непризнатите републики в Минск?

/КРОСС/ Маратонските преговори в Минск приключиха с подписването на документ за „комплексни мерки по изпълнението на Минските споразумения", които предвиждат прекратяване на огъня, изтегляне на тежката техника, определяне на статута на т. нар. „размирни райони" в Украйна, конституционна реформа, която трябва да проведе Киев. 

„Коммерсантъ" се опита да определи какви отстъпки са направили Украйна, Русия и опълченците и кои спорни въпроси все още остават.

Отстъпките на Киев:

- Украинските власти фактически признават, че в обозримо бъдеще няма да могат да осъществяват контрол на територията на днешните ДНР и ЛНР, наречени в документа „отделни райони в Донецка и Луганска области". Конфликтът на практика се превръща в замразен - като приднестровския.
- „Отделните райони" ще имат право да участват в назначаването на съдии и прокурори, да "създават отряди на народната милиция" (в които вероятно ще влязат настоящите опълченци). Освен това Киев се задължава да съдейства за „трансграничното сътрудничество на отделните райони от Донецка и Луганска области с региони от Руската федерация".

- Украинската страна се задължава да направи конституционна реформа с цел, по думите на Франсоа Оланд, осигуряване на спазването на правата на жителите на източните райони. Новата конституция трябва да бъде приета до края на тази година. При обсъждането на съответните законопроекти във Върховната рада, където радикалните патриоти имат силни позиции, за Порошенко може да възникнат сериозни проблеми. След Минск украинският президент ще ходи по минно поле. Политическите му противници получават повод да го обвинят в „пренебрегване на националните интереси", което като начало може да доведе до парламентарен метеж, а след това и до масови протестни акции с участието на доброволчески батальони.

- Обещание за амнистия за участниците в бойните действия от ДНР и ЛНР, в това число и на лидерите на непризнатите републики. На практика това значи легализиране на хора, които Киев нарича „терористи" и „военни престъпници".

- Изпълнение на социалните ангажименти към жителите на „размирните райони", изплащане на пенсиите и социалните им добавки. За Украйна, която е на прага на фалита, това е допълнителен, непредвиден товар за бюджета.

Отстъпките на Москва и непризнатите републики:

- Прекратяване на настъплението на опълченците, което се развиваше успешно, и им позволи от началото на януари да контролират над 600 кв. километра. Украинските въоръжени сили получават възможност да избегнат разгрома в „дебалцевския котел", което изглеждаше неизбежно. Впрочем, прекратяването на огъня започва не веднага, а от 15 февруари. Тоест ДНР и ЛНР имат още два дни и половина да решат неотложните си бойни задачи.

- Признаване, чисто формално засега, че ДНР и ЛНР са част от Украйна. На официално равнище Москва винаги се е придържала към такава позиция, но лидерите на двете републики настояваха до момента за пълна независимост, без компромиси.

- Провеждане на нови местни избори - този път според украинското законодателство. Тази точка поставя под съмнение резултатите от изборите в ДНР и ЛНР, които се проведоха на 2 ноември 2014 година.

- Извеждането на чуждите въоръжени формирования и техника. С това косвено се признава, че на територията на ДНР и ЛНР има такива. Ще бъде доста сложно да се определи коя техника трябва да бъде изтеглена и коя да остане. Критериите не са ясни. Не докрай е ясна и точката за „разоръжаването на всички незаконни групи". Според Киев, всички формирования в Донбас са незаконни.

- Възстановяване на пълен контрол над държавната граница от страна украинското правителство в частта, в която тя се опира в териториите на ДНР и ЛНР. Ако си представим теоретично, че самопровъзгласилите се републики бъдат изолирани от Русия, Киев може да се изкуши да реши проблема със сепаратизма отново по военен път. На практика охраната на 450-километровата граница ще бъде доста сложно, а и трябва да започне след провеждането на новите местни избори.

Отчитайки вътрешно политическата обстановка, потенциалният риск за Владимир Путин е неизмеримо по-малък отколкото за Порошенко. Рейтингът на руския президент може сериозно да пострада само ако киевската „партия на войната" използва примирието за укрепване на въоръжените сили и в даден момент се опита да повтори опита на хърватския президент Франьо Туджман, който реши със сила проблема Сръбска Краина през август 1995 година. В такава ситуация Кремъл ще се сблъска с обвинението, че е предал Новорусия. Но засега пред Украйна няма никакви предпоставки за малка победоносна война.