• 07 Фев 2023 |
  •  USD / BGN 1.8150
  •  GBP / BGN 2.1907
  •  CHF / BGN 1.9629
  • Радиация: София 0.11 (µSv/h)
  • Времето:  София -6°C

Кинофестивал в София поставя на фокус въпросите за различията и толерантността

Кинофестивал в София поставя на фокус въпросите за различията и толерантността

/КРОСС/ Онази част от центъра на българската столица, където в близост са разположени православен храм, католическа църква, синагогата и джамията е известна като „четириъгълник на толерантността". А тези дни на няколко метра от тях, в ролята на „петия храм" Домът на киното отваря врати за фестивала София МЕНАР и чрез филмовото изкуство ни разказва за съдбите на различни народи и хора, а зрителите се докосват до далечни страни и истории.

Вече 15 години сдружение „Позор" среща българската публика с най-доброто от игралното, документалното и късометражното кино на Близкия изток, Централна Азия и Северна Африка. Наричат проекта си Sofia MENAR (Middle East & Nort African Region Film Festival). Фестивалът започна на 16 януари и ще продължи до 29 януари, а изкушените от кино историите могат да ги видят в няколко салона - в Дома на киното, Културен център G8, „Евро синема" и кино „Влайкова".

Кое вдъхновява организаторите Ангел Хаджийски и Здравко Григоров да обърнат поглед именно към тази част на света и да ни запознаят с изкуството там?

Ангел Хаджийски е завършил тюркология, учил е арабски и фарси, а Здравко Григоров е специализирал кинознание. И така, чрез общите им професионални интереси и хобито им да пътуват се заражда фестивалът София МЕНАР, за да ни поведе на културно пътешествие към далечни светове, религии и нрави, но не само:

„За първи път фестивалът беше открит с български филм - разказва Здравко Григоров. - Изключително благодарни на режисьорката Катерина Борисова, че ни се довери да открием 15-тия София МЕНАР с филма „Духът на Шехерезада". Най-голямата радост за нас беше, че билетите се изчерпаха седмица преди началото на фестивала, което говори както за интереса към фестивала, така и за интереса към българското кино. Част от артистите, които са представени в „Духът на Шехерезада" бяха гости на фестивала. Посвириха, попяха, получи се една празнична атмосфера."

Филмът разказва за хора на изкуството от Близкия изток, които живеят в България. В началото пристигат в една чужда държава, в която търсят спасение, но постепенно намират много общи неща в културата, традициите, кухнята, музиката и така започват да я чувстват все по-близка, все по-позната. Днес са толкова свързани със страната и хората тук, че за тях България е като втора родина, а историите им са като приказка на Шехерезада из софийските улици, където главните герои от Ориента творят в балканската реалност реге музика с арабски мотиви и изпълняват български фолклор с източни инструменти."

Директно до сърцето на зрителя стига изпълнението, което Саад Аладин от Ирак и сириецът Амджад Джад правят на българската народна песен „Катерино моме", акомпанирана от музикални инструменти от техните страни.

Тази година фокусът на фестивала е върху иранското кино.

„Фокусът е върху жените режисьорки от Иран, провокирано от събитията през последните месеци - обяснява Здравко Григоров. - Ще покажем четири филма на ирански режисьорки. Мога да акцентирам върху два от тях. Единият е „19" на Манидже Хакмад. Тя е една от водещите режисьорки в Иран, бунтарка, винаги готова да се бори с трудностите, с които се сблъскват жените там. Другият филм е „Като слънцето и луната" на режисьорката Сетаре Ескандари."

Неслучайно фестивалът започна с прожекция на „Духът на Шехерезада". В основата на филма е идеята за разбиването на стереотипите, т.е. всички наслагвания, които през годините по исторически, политически, културоложки причини сме допуснали. Изкуството ли е най-силният мост към другия? Отговорът е на поета арабист д-р Азиз Назми Шакир, който също участва в българския филм:

„Няма как да не е най-добрият мост, защото изкуството се явява своеобразен филтър, т.е. не всеки може да премине през този мост, колкото и широк да е той. Оттатък моста всъщност имате музика, литература, имате и кухня. Замислете се, ако премахнете всички дюнержийници, всички капанчета, които предлагат фалафел и други арабски специалитети в София - това някак си ще промени облика на града. Ние с кухнята сме по-склонни да свържем арабската култура, но много по-важно и по-вкусно би било за българския интелигентен човек да прочете нещо от арабски автор, да гледа филм."

 

ВАШИЯТ FACEBOOK КОМЕНТАР
ВАШИЯТ КОМЕНТАР
Вашето име:
Коментар:
Публикувай
  • ПОСЛЕДНИ НОВИНИ
    БЪЛГАРИЯ
    ИКОНОМИКА
    ПОЛИТИКА
  • ОПЦИИ
    Запази Принтирай
    СПОДЕЛИ
    Twitter Facebook Svejo
    Вземи кратка връзка към тази страница

    копирайте маркирания текст

  • реклама

БЪЛГАРИЯ СВЯТ РУСИЯ ПОЛИТИКА ИКОНОМИКА КУЛТУРА ТЕХНОЛОГИИ СПОРТ ЛЮБОПИТНО КРОСС-ФОТО АНАЛИЗИ ИНТЕРВЮТА КОМЕНТАРИ ВАЛУТИ ХОРОСКОПИ ВРЕМЕТО НОВИНИ ОТ ДНЕС НОВИНИ ОТ ВЧЕРА ЦЪРКОВЕН КАЛЕНДАР ИСТОРИЯ НАУКА ШОУБИЗНЕС АВТОМОБИЛИ ЗДРАВЕ ТУРИЗЪМ РОЖДЕНИЦИТЕ ДНЕС ПРЕГЛЕД НА ПЕЧАТА ПРЕДСТОЯЩИ СЪБИТИЯ ТЕМИ И ГОСТИ В ЕФИРА ПРАВОСЛАВИЕ


Copyright © 2002 - 2023 CROSS Agency Ltd. Всички права запазени.
При използване на информация от Агенция "КРОСС" позоваването е задължително.
Агенция Кросс не носи отговорност за съдържанието на външни уебстраници.