Проф. Пламен Киров: Президентът няма полезен ход, освен да връчи втория мандат незабавно

/КРОСС/ Става въпрос за едно изключително грубо посегателство върху конституционни правомощия на конституционно създадени органи. Така бившият конституционен съдия и преподавател по конституционно право проф. Пламен Киров коментира по БНР наложения с решение на Народното събрание мораториум върху действията на различни органи на властта.

Решението на парламента от 22 април е безспорно политическа и юридическа грешка, изтъкна Киров.

„Това решение всъщност налага мораториум върху действия на всички държавни органи, а не само върху правителството в оставка. Президентът не може да назначи никой от органите, предвидени в закони, самото Народно събрание не може да назначи експерти към комисиите и т.н."

С акта на назначаване на служебно правителство това решение спира да действа, уточни преподавателят.

Запитан колко президентът може да отлага връчването на мандат за съставяне на правителство на втората политическа сила - ИТН, Пламен Киров отбеляза, че Радев трябва незабавно да връчи втория мандат след заявлението, че той няма да се осъществи.

„Посоченият от парламентарната група на тази партия кандидат за министър-председател ще изиграе ролята на пощенски гълъб. Формално ще приеме мандата и веднага ще го върне. В този смисъл президентът няма какво вече да чака. Практически президентът вече няма полезен ход. Той трябва да действа незабавно."

Има голяма разлика в разположението на силите и взаимодействието им в парламента, в който се създаде тройната коалиция и сегашния, посочи още Пламен Киров в отговор на въпрос за евентуално конструиране на правителство с третия поред мандат и могат ли да се правят паралели.

„Колкото и да бяха на противни мнения и да отстояваха различни виждания за бъдещото управление, въпросните три политически партии си говореха помежду си. Лидерите поддържаха някакви контакти, дори можеха да изпият едно кафе заедно. Докато тези в момента в Народното събрание не си говорят, с изключение на ругателствата, които наблюдаваме в пленарната зала. И след като не си говорят и не искат да си говорят, то очевидно такъв вариант е немислим в настоящия парламент.