Наталия Киселова: Разговорът не трябва да спира, независимо че правителството подаде оставка и предстоят избори

/КРОСС/ Удължителният закон на бюджета ще има действие в първите три месеца на следващата календарна година - до края на март. Ако отиваме на избори на 22 или 29 март, в рамките на изборната процедура ще изтече действието на този закон. Това заяви от кулоари бившият председател на Народното събрание и депутат от „БСП - Обединена левица" доц. Наталия Киселова в ефира на „Твоят ден". 

По думите ѝ именно затова от парламентарната група на „БСП - Обединена левица" са предложили бюджетите да започнат да се разглеждат още в рамките на тази година и процесът да продължи и след Нова година. „Нашето предложение беше бюджетите да започнат да се гледат още сега и да продължат след Нова година, докато Народното събрание работи в по-спокойна обстановка, без да сме притиснати от времето", каза тя.

Киселова подчерта, че много от очакваните от хората плащания не могат да се реализират само с удължителния закон. „Голяма част от исканията на хората - за обезщетения и социални плащания, зависят от закон, който не е предвиден в удължителния закон. Затова настоявахме да се започне работа спокойно, без да е казано дали това ще стане тази или следващата седмица", заяви депутатът.

Според нея ключовият въпрос остава дали ще има достатъчно политическа воля. „Дали това ще се реализира, е въпрос на волята на повече парламентарни групи. Нашето разбиране е, че разговорът не трябва да спира, независимо че правителството подаде оставка и предстоят предсрочни избори", подчерта Киселова.

Тя отправи остра критика към начина, по който е бил воден диалогът в Народното събрание през последните седмици. „Начинът, по който през последните 40 дни беше провеждан диалогът в парламента, говори за едно доста по-самоуверено и неуважително отношение към представителите на другите парламентарни групи. Имаше разбиране, че трябва да се бърза на всяка цена", коментира доц. Киселова.

По думите ѝ отговорността за това поведение е на ГЕРБ - СДС. „Колегите от ГЕРБ - СДС трябваше да бъдат много по-внимателни, тъй като те поеха отговорността изцяло за Народното събрание и за воденето на правителството", заяви Киселова.

В коментар за протестите от 1 и 10 декември тя подчерта, че исканията са били различни, но позицията на „БСП - Обединена левица" остава ясна. „Нашето разбиране беше, че сме за проевропейско развитие на България, за по-умерена позиция по конфликта Украйна - Русия и с фокус върху социалните проблеми, които с малко повече усилия от страна на държавата могат да бъдат преодолени", каза тя.

Киселова изреди и конкретните социални мерки, които левицата е подкрепила. „Синдикатите протестираха за по-високи възнаграждения за младите лекари и медицинските специалисти. Предложенията в Комисията по здравеопазване бяха възприети - 75% за втората година от отглеждането на малко дете, повишаване на минималната работна заплата и запазване на швейцарското правило", посочи тя.

По думите ѝ именно тези широко одобрявани от обществото бъдещи плащания не са намерили място в удължителния закон. „С удължителния закон част от тези принципно одобрявани в обществото плащания не бяха включени", подчерта Киселова.

Киселова коментира още и отношенията между ГЕРБ - СДС и „ДПС - Ново начало". „Към края на октомври беше направена сериозна крачка от страна на ГЕРБ - СДС. Лидерът на „ДПС - Ново начало" пое ангажимент да подкрепя правителството и бюджета, след разговори между ръководствата на двете парламентарни групи", заяви тя.