Магията на руския чай

/КРОСС/ По пиене на чай на човек от населението Русия заема едно от водещите места в света. Частта, която се пада на пиещите чай в Русия, през последните няколко години остава стабилна и се движи между 93% – 94%.

Най-големият сегмент на пазара традиционно заема черният чай, но търсенето му постепенно намалява. Расте търсенето на зеления, плодовия и билковия чай, които при по-голямата част от населението се свързват със здравословния начин на живот.

Средностатистическият потребител изпива по три чаши чай на ден. Но някои и повече: 10% от хората изпиват най-малко шест чаши от ободряващата напитка на денонощие. Такова обилно пиене на чай е характерно предимно за хора на възраст между 35 и 45 години и руснаци с ниски доходи. Чаят не привлича много децата и тийнейджърите между 10 и 19 годишна възраст. Мъжете също по-пасивно се отнасят към чая, отколкото жените.

В Русия 99% от чая се произвеждат от вносни суровини. По-голямата негова част се купува на търговете за чай според мястото на отглеждане: в Шри Ланка, Индия, Китай, Виетнам, Индонезия и Кения. Сочи и Краснодарският край са единствените места в Русия, където отглеждат чаени листа и произвеждат качествен чай. Естетите могат колкото си искат да се смеят при вида на пакетиран чай, но статистиката е категорична: половината страна смята тази напитка за нормална и с удоволствие я употребява. Основните „чаени сноби” са жителите на Санкт Петербург и московчаните.

А и какво да кажем, като в центъра на Москва, на улица „Мясницкая” отдавна има цяла Чаена къща. Тя е построена през 1893 г. за търговеца на чай Сергей Перлов. На първия етаж е имало магазин, а по-нагоре стаи за живеене и кантора. Скоро след като построил сградата, Перлов решил да преправи фасадата й в китайски стил. Това било свързано с планираното пристигане от Китай в Москва за коронацията на Николай II на един от най-влиятелните чиновници в империята на Цин, извънредния посланик Ли Хунчжан. Перлов се надявал, че, след като пристигне, чиновникът ще се настани в дома му. За търговеца на чай тази визита му предвещавала възможност за сключване на нови изгодни договори.

Архитектурата в китайски стил осъществил московският архитект, майсторът на еклектиката и модерна Карл Гипиус. Покривът на сградата бил украсен с куличка под формата на китайски храм в две части, фасадата била покрита с гипсови изображения на дракони, змии, китайски чадъри и фенери. Надписът на фасада представлявал китайски шрифт с букви, които имитирал китайски йероглифи. А в стаите за живеене Сергей Перлов подредил богатата си колекция от китайска живопис и порцелан.

Но старанията на търговеца се оказали напразни: в Москва Ли Хунчжан се настанил на друго място. Въпреки това външният вид на сградата станал визитка на фирмата за дълги години. Перлов се ориентирал, основно, към заможна публика. Тъкмо в неговия магазин за първи път започнали да продават чай не в картонени, а в красиви метални кутии, а за най-богатите клиенти – в кристални чайници. След революцията 1917 г. Чаената къща била национализирана, стаите станали комунални квартири, но традициите се запазили. В съветските години на първия етаж винаги работел магазин за чай и кафе. Той съществува и до днес.  И до днес, минавайки покрай магазина, човек усеща неповторимия аромат на чая и кафето.

В потвърждение на нашия разказ за любовта на руснаците към чая ще ви предложим цитат от знаменития писател Лев Толстой: „Аз трябваше да пия много чай, защото без него не можех да работя. Чаят освобождава онези възможности, които дремят дълбоко в душата ми”.

Източник: „Гласът на Русия“