Учени създадоха ДНК устроа ракови тумори

/КРОСС/ Американски учени създадоха наноустройство, което може да открива ракови клетки и да ги прави видими за имунните клетки. То е насочено към специален тип клетки, наречени тумор-асоциирани макрофаги (tumor associated macrophages, или TAM).

Обикновено макрофагите разпознават и унищожават микроби, клетъчни остатъци и други чужди вещества в клетките. Но в същото време те са ключова част от раковите тумори, съставляващи до 50% от тяхната маса.
Освен това макрофагите крият раковите клетки от патрулиращите CD8+ Т-клетки, като преработват туморни антигени. В този случай като "оръжие" на макрофагите служи специален ензим - цистеинова протеаза.

ДНК устройството, разработено от специалисти от Чикагския университет, доставя инхибитор на този ензим в TAM. Това пречи на ензима да преработва антигените, правейки раковите клетки видими за патрулиращите имунни CD8+ Т-клетки. Ефективността на наноустройството вече е потвърдена от експерименти върху мишки. Според американски учени разработването им в бъдеще ще позволи ракът да се лекува по такъв начин, че да не убива клетките, в които се доставят лекарствени средства. В края на миналата година беше съобщено, че изследователи от Принстънския университет са открили съединение, което е насочено към ген, явяващ се централно звено за метастазите на много ракови заболявания. 

„Представете си, че бихте могли да излекувате рак, въздействайки на един малък ген. Представете си, че същият ген присъства във всички основни форми на рак, включително рак на гърдата, простатата, белите дробове, черния дроб и дебелото черво. 

Представете си, че този ген не е от съществено значение за здравословния живот, затова можете да го атакувате с малко или без никакви отрицателни странични ефекти", пишат изследователите от Принстън.   

Онкологичният биолог Ибин Канг е прекарал повече от 15 години в изследване на малко известен, но смъртоносен ген, наречен MTDH, или метадхерин, който причинява метастази и сега може да бъде изключен при мишки и в човешките тъкани чрез целенасочени експериментални изследвания. 
Очаква се след няколко години този метод да доведе до пробив в борбата с раковите заболявания. Учените работят върху усъвършенстване на съединението, надявайки се да подобрят неговата ефективност и да намалят необходимата доза. Те се надяват да започнат клинични изпитания при хора след две-три години.