КНСБ иска законодателство за роботите и пазара на труда

/КРОСС/ Човекът не бива да бъде изместен от машините. В тази връзка КНСБ настоява за изцяло ново законодателство, което ще гарантира на гражданите, че няма да загубят работата си за сметка на роботи.

„КНСБ иска законодателство, което да регламентира ролята на дигитализацията и човешкия фактор на пазара на труда. Тези норми трябва да гарантират, че човекът ще продължи да има ключова роля и няма да бъде изместен от новите технологии, заяви пред форума „Бъдещето на труда - такова, каквото го искаме" лидерът на конфедерацията Пламен Димитров по време на конференция в Баку.

„Нашата основна задача като общество е да не допуснем човекът да бъде изместен от машината, обяви още пред форума Пламен Димитров, цитиран от пресслужбата на КНСБ.

Според него това трябва да бъде разписано законодателно в дългосрочен план, в тясна връзка с правилата за добро управление и мениджърска отговорност.

„Когато се говори за индустриализация, трябва да се има предвид и факта, че правителствата по света и в Европа вече сe свиват откъм разходи. Притискат ги високите нива на държавен дълг, както и натискът към тях за повишаване на доходите. От тази гледна точка все по-важна е ролята на държавата като фактор, който подкрепя своите граждани - независимо дали става въпрос за дигитална революция или нарушени права", изтъкна още лидерът на КНСБ.

Той предупреди, че в последните години драстичните разлики в заплащането, както и в другите форми на социална икономика раждат недоверие към политическите елити и обществената организация като цяло.

„Затова - дигиталните предизвикателства могат да се превърнат в катализатор на радикална политическа реторика и нови крайни политически субекти. Това е нещо, която трябва да спрем още в зародиш", категоричен беше лидерът на КНСБ.

„Темата за дигитализацията е изключително важна за България. Причината е, че нашият трудов пазар е сред най-застрашените от въвеждането на нови технологии".

Независимо, че имаме най-бързия достъп до интернет в сравнение със страните от Стара Европа, ние изоставаме от процеса на дигитализация. Например в Естония правото на интернет е гарантирано на всички граждани от 2000 година. Там всяко дете в училище има таблет, докато у нас и в Румъния близо 30% от учениците никога не са използвали интернет, изтъкват от синдикалната организация.

Според индекса на дигиталната икономика на ЕС страната ни и регионът като цяло, в това число държави като Гърция, Хърватия, Румъния, заемат едно от последните места. Един от примерите е, че за последните пет години броят на заетите в IT-сектора се е увеличил с над 56%, а тези в информационните услуги - със 73%, но България все още се намира на едно от последните места по въвеждането на нови технологии в областта на индустрията.