Климатичните промени поставят зърнопроизводителите пред нови предизвикателства

/КРОСС/ Климатичните промени тази година отново подложиха земеделците в страната на сериозни изпитания. След като овощните насаждения измръзнаха почти изцяло, сега и зърнопроизводителите по поречието на Дунав изразяват притеснения за реколтата.

Началото на жътвата в Русенско вече е дадено, като в част от регионите, особено в общините Иваново и Две могили, зърнопроизводителите отчитат щети. По думите на Милен Коев, председател на Регионалния съюз на фермерите „Дунавско зърно", късните мартенски студове са засегнали зърнените култури в ключов момент от тяхното развитие.

„Докато не влязат комбайните, е трудно да оценим пълния мащаб на щетите. Засега наблюденията сочат към проблеми, но се надяваме те да са ограничени", споделя Коев.

Особено засегнат е ечемикът, който масово е полегнал заради бурите и дъждовете, което прави прибирането му трудно и с очаквани загуби.

В кооперацията в село Средна кула, където се обработват около 6000 декара, жътвата вече започна. Според агронома Георги Георгиев, резултатите при ечемика засега са по-добри в сравнение с предходната година.

„Добивите са по-добри от миналогодишните. Все още не можем да дадем точни прогнози за пшеницата, но очакванията са положителни", казва Георгиев. Въпреки това той предупреждава, че при слънчогледа е възможно да се появят затруднения.

Проблемите не се изчерпват само с метеорологичните условия. Според Милен Коев тази пролет е била особено неблагоприятна - студена и влажна, което е довело до масово нападение от листни въшки - нещо, което опитните земеделци описват като безпрецедентно.

„Никога не съм виждал толкова силно нападение от инсекти. Колегите ми бяха сериозно притеснени", добавя Коев.

Въпреки трудностите, зърнопроизводителите остават умерени оптимисти. След две последователни години на ниски добиви, очакванията са тазгодишната реколта да бъде по-добра.

„България произвежда няколко пъти повече пшеница, отколкото консумира. Притеснения за недостиг няма. Но все пак ние сме „завод на открито" и трябва да се научим не да се борим с природата, а да работим с нея", обобщава Милен Коев.