От симетрията на снежинките до ръба на познатата ни Вселена

/КРОСС/ От симетрията на снежинките до ръба на познатата ни Вселена - световноизвестният физик проф. Брайън Кокс представя най-големите въпроси на науката пред българска публика с новото си турне „Възникване".

Константин Динчев разговаря с него за сондите „Вояджър" в далечния космос, потенциалните следи от живот на Марс и какво наистина означава да си човек в една безкрайна Вселена.

Проф. Брайън Кокс е доктор по физика на молекулярните частици и е работил по Големия адронен колайдер в ЦЕРН. По думите му за много учени пътят започва с чувство на удивление - нещо, което често се губи сред сложните математически данни, за да бъде преоткрито отново, когато споделяш науката с хората.

„Помня ясно как като дете гледам звездите и се питам колко са далеч и дали около тях има планети. Но това естествено те отвежда и до по-дълбоки въпроси като: Откъде идва всичко това и какво означава да живееш един кратък, крехък живот в една безкрайна и потенциално вечна Вселена?", казва проф. Брайън Кокс.

„Когато започнах да правя телевизионни предавания и сценични шоута, започнах да мисля не само за физиката на елементарните частици, но и за геология, биология и химия. Започваш да виждаш как субатомните частици водят до свойствата на Вселената и... човешкото съзнание например", споделя той.

Идеята как прости елементи създават невероятната сложност на Вселената ни е в основата на турнето на проф. Кокс.

„Шоуто започва с книгата на Йоханес Кеплер от 1610 година - „Шестоъгълната снежинка". Той пита защо всички снежинки имат шесткратна симетрия. Днес обясняваме това с квантовата механика, но без нея в крайна сметка стигаш до стена. Той не е знаел за съществуването на атомите и молекулите, но е бил достатъчно умен, за да зададе правилните въпроси. Защо фундаменталните закони на природата са подредени така, че да позволят съществуването на снежинки, планети и цивилизации? Кеплер признава в края на книгата си, че не знае достатъчно, за да отговори. Това желание да признаем, че не знаем, е самата същност на науката. Че има още знания, които трябва да придобием", добавя проф. Кокс.

Кокс и екипът му комбинират визуализациите с въздействаща музика - включително колаборация на професора, който свири на клавишни инструменти от повече от 30 години, с рок иконата Пи Джей Харви в чест на космическите апарати „Вояджър".

„Те пътуват в космоса от близо 50 години - най-отдалечените създадени от човека обекти, с които все още имаме контакт. Дори след половин век път, те едва са напуснали Слънчевата система, което само показва нейния мащаб", казва проф. Кокс.

Както повечето неща във Вселената, поставянето на легендарната песен на Валя Балканска на златните плочи на „Вояджър" се случва съвсем случайно. През 1968 г. американският етномузиколог и фотограф Мартин Кьониг е пътувал в България, за да събира традиционна музика от региона. Тогава в Родопите, в малка класна стая в Смолян, преправена на музикално студио, записва 26-годишната Валя Балканска и изпълнението й на „Излел е Дельо хайдутин".

По-късно, през 70-те, когато НАСА възлага проекта „Вояджър" на Карл Сейгън, Кьониг е в екипа му за подбор на музика за Златните плочи и лично настоява силно въздействащата фолклорна песен да бъде включена. Сейгън и жена му остават пленени от изпълнението.

Има стотици милиарди звезди само в Млечния път и повечето от тях имат планети. „Със сигурност е повече от възможно да има цивилизации някъде там. Но не сме засекли такива", казва той.

Това противоречие е известно като Парадокса на Ферми. Въпреки милиардите потенциално обитаеми планети в Космоса, небето ни остава мълчаливо.

„Моето лично предположение е, че в момента броят на технологичните цивилизации в нашата галактика Млечен път е точно една - ние. Но по-интересният въпрос за мен е не дали сме сами във Вселената. Защото със сигурност не сме, нали? Има два трилиона галактики във видимата Вселена. Със сигурност животът се е случил и на други места. Въпросът по-скоро е: Колко далеч трябва да стигнем, за да срещнем някой друг? Не микроб, а нещо, с което да можем да комуникираме? Не знаем отговора на този въпрос. Но при данните, които имаме в момента, бих казал, че е много далеч", добавя проф. Кокс.

На въпрос дали очаква скоро някакво ново научно откритие или пробив да промени начина ни на живот или разбирането ни за Вселената, той отговаря, че „чудното нещо е, че никога не знаем".

„Не знаем на какво ще са способни квантовите компютри след 10 години. Не знаем какво ще можем да правим с изкуствения интелект - тази идея, която ни предизвиква, плаши и удивлява. Но науката ни позволява да развиваме все по-мощни технологии и ние трябва успоредно с това да развиваме и мъдростта да ги използваме безопасно и за доброто на всички", посочва той.

бТВ, „Тази събота"