Стефан Константинов за епидемията от Хепатит А: Драма няма

Репортер: Вие това ми казахте, между другото, още преди два дни, когато ви поканих за това интервю, но в същия ден, в който вие заявихте пред мен, че тенденцията е на спад, в новините на бТВ шефът на Пловдивската болница заяви, че това е поредният град, който е засегнат.
Стефан Константинов: Пловдив, Стара Загора и Хасково са местата, където има повишена заболеваемост.
Репортер: Колко са болни, общо, знаете ли?
Стефан Константинов: Не, трябва да си извадя сега пищова. Мисля, че 299 бяха до 6-ти януари в Стара Загора. А иначе ги следим по всяка област, всеки ден идва справка, епидемиологична.
Репортер: В Хасково са около 200?
Стефан Константинов: Да не казвам точни числа. Но знаете ли, ето, имало е години с по 7000, с по 10 хиляди заболели. Миналата година общо в страната са 2000.
Репортер: Да, но когато казвате това пред всички онези, които са засегнати от болестта, сигурно си изглежда неглижирано от страна на здравния министър?
Стефан Константинов: Не, не, не изглежда неглижирано.
Репортер: Има мнозина лекари, които призовават все пак да се обяви епидемия, защото в този случай...
Стефан Константинов: Кои са тези лекари, които го призовават?
Репортер: Дори предлагат да се затворят училища, детски градини, консултациите, поне в онези градове...
Стефан Константинов: Но кои са тези градове?
Репортер: Четохте ли вестници, например вчера?
Стефан Константинов: Вчера - не. Вчера беше почивен ден и не четох.
Репортер: Сега ще ви разкажа. Хубаво е и в почивния ден... В Хасково, например, общината се е събрала на извънреден общински съвет и са гласували да закупят ваксини, защото при непрекъснатото покачване броя на болните искат да ваксинират поне децата, населението до 17 години, купуват от собствени бюджетни средства чаршафи и най-неотложни потребности за болниците.
Стефан Константинов: ОК.
Репортер: Там драма има.
Стефан Константинов: Похвална инициатива е. Това трябва да е така. Общините също трябва да имат някакъв дан в здравеопазването.
Репортер: А министерството? Министерството да казва, че няма драма?
Стефан Константинов: Министерството също. Не е вярно. Министерството прави... Не, вижте... А какво предлагате - ние да направим поредната истерия, да закупим много ваксини, които да ги доставим след един месец - два, да ги дадем на хората и след това да дойде някой прокурор и да каже: „извинявайте, министър Константинов"...
Репортер: О, страх ви е заради Нанев.
Стефан Константинов: Не, не е страх.
Репортер: Страх ви е заради Нанев.
Стефан Константинов: Не, не. Слушайте.
Репортер: Този януари той влиза в съда.
Стефан Константинов: Не е страх.
Репортер: Вие искате просто да сте министър, без значение дали хората в Хасково треперят от страх.
Стефан Константинов: Изобщо. Аз знам, че интервютата с вас не са лесни, но случаят не е такъв. Аз гледам медицинската страна на въпроса и какво може да се направи. Обяснявам, че това е заболяване, което се предава по въздушно-капков път, по хранителен път, през устата. Какво може да се направи? Следене на всички обекти, които се занимават с търговия с храни, където се приготвят води, напитки, храни, дезинфекционни мерки - всичко това го правим. Просто в момента няма наистина такава драма. Аз не казвам, че тези хора не са болни и че на тях не им се помага, да, помага им се. И даже аз бях човекът, който каза: „ОК, касата трябва да го има предвид, когато определя делегираните бюджети".
Репортер: Кажете ми за болницата в Стара Загора веднага.
Стефан Константинов: Какво желаете да чуете?
Репортер: След като сте решили да правите смяна на Борда на директорите, ако не греша...
Стефан Константинов: Да.
Репортер: Те са ревнали за драма с хепатита, защо? Това звучи конспиративно, но кажете...
Стефан Константинов: Аз мисля, че там има известно преекспониране на нещата и то учудващо съвпадна точно с момента, в който ние искахме да направим събрание за промяна на Борда на директорите и Бордът на директорите се събра и каза: „не, няма да има Общо събрание", без абсолютно никакви мотиви, просто отказаха.
Репортер: И по същото време...
Стефан Константинов: А болницата трупа невероятни дългово, истинска виртуозност да ги увеличи точно за една година почти двойно. И в същото време...
Репортер: И каквото казахте в началото - че вместо пациентите да се лекуват, болните да се лекуват у дома от болестта на мръсните ръце ги хоспитализират, за да добавят още дългове...
Стефан Константинов: Не ми слагайте... Когато го обобщите по този начин, на следващия ден заглавието във вестниците ще бъде: „Константинов каза: болните вкъщи". Аз не съм казал такова нещо. Трябва да се прецезира. Има леки случаи, които при определени условия могат да останат вкъщи, има случаи, които са за болницата, има случаи, които са дори и за реанимацията. Това казвам.
Репортер: Но така е с много заболявания?
Стефан Константинов: Така е. Точно заради това ви казвам, че нищо не се случва по-различно. Ето, след няколко месеца пък ще излезе с грип или пък с нещо друго. Какво трябва да направим? Трябва да работим, а не да плашим хората непрекъснато. Ние казваме, информираме ги...
Репортер: Хората се плашат от факта, че всеки ден нови и нови техни съграждани се разболяват от Хепатит А. Но позволете ми да направя рязък завой. Като ви чух за Нанев, по друг начин изглеждахте, дано камерите са уловили това, та се сетих - вас дали ви слушат - търгове, за лекарства, за апаратура?
Стефан Константинов: Предполагам, че да.
Репортер: Да?
Стефан Константинов: Предполагам да.
Репортер: И това ви се нрави? Не протестирате срещу това? Смятате го за нормално?
Стефан Константинов: Не, знаете ли, това не ми се... не е въпросът дали ми се нрави, предполагам, че има служби, които следят за много неща в държавата, които стават. Самото слушане - аз малко по-различо бих поставим нещата. Всъщност то има ефект, когато не знаеш, че те слушат. Когато знам, че ме слушат, какво от това. Кой всъщност... Каква цел се получава? Дали вече нещата, които казвам са ОК или всъщност този, който го слушат може да манипулира. Аз такива неща, четейки от последните дни, там, изнесените във вестниците разговори между мои колеги за колега...
Репортер: Какво разбрахте, впрочем, от тези разговори?
Стефан Константинов: Нищо не разбрах.
Репортер: Че Дянков не работи, според заместника му?
Стефан Константинов: Нищо не разбрах.
Репортер: А.
Стефан Константинов: Самият факт, че те там непрекъснато се карат...
Репортер: Гинеколозите също разбират от...
Стефан Константинов: ... „те сега нас ни слушат, но виж сега - аз ще ти каза какво", нали, може би ти искаш да кажеш нещо на този, който те слуша или кой знае какво. Тоест искам да кажа, че не може да се абсолютизира тази работа.
Репортер: Интрига?
Стефан Константинов: Човек трябва да си гледа работата, слушат ли го или не.
Репортер: Е, ако работата ти е да хващаш контрабанда, а се оказва, че твой колега, и то началник, ресорен вицепремиер нещо там протектирал фирми... Как да си вършиш работата?
Стефан Константинов: Не, аз това не мога да... Притеснително е, когато такива неща излизат, защото те могат да излизат определени порции от тях и човек никога не знае точно какво става. Тук мисля, че е големият проблем. Това дали те слушат не е... В смисъл, обикновените хора не трябва да бъдат слушани.
Репортер: Не трябва или трябва?
Стефан Константинов: Не, не трябва да бъдат слушани.
Репортер: А вие, вас да ви слушат?
Стефан Константинов: Колеги министри и т.н., когато имат много важни задачи, не виждам лошо да има някаква форма на контрол.
Репортер: От кога, според вас, ви слушат - още от първия ден ли от когато сте министър?
Стефан Константинов: Може и то по-рано. Не знам, но предполагам, че от първия ден...
Репортер: Вие като се преместихте в София какво, започнахте ли с репликата: „абе това не е за телефон, като се видим"?
Стефан Константинов: Не, някой път съм го казвал това: „това не е за телефон", защото е много важно в директен разговор какво ще се спомене. Да, има случаи, когато ми се обаждат хора и казват: „това не е за телефон, хайде да се видим". А се оказва, че те ми казват нещо много простичко. Но да, има такава възможност. Но ви казвам - всяка информация може да бъде изкривена. Но може да бъде изкривена...
Репортер: Но водите ли си автоцензура, простичкият въпрос, на който искам да отговорите с да или не, след като станахте член на кабинета?
Стефан Константинов: И особено с медиите много си налагам автоцензура, защото непрекъснато като кажа нещо, което по-пикантно... Например, преди време, преди няколко дни пак за този хепатит казах, че това е детективска работа и после едва ли не в някои вестници имаше: „ДАНС влиза в болницата". А имах нещо съвсем просто, което да обясня - че да разбереш какво се е случило преди месец и половина, трябва да разчопкаш нещата, да задаваш въпроси, дали човекът е бил на стадион, ял ли е семки, пил ли е бира, пил ли е минерална вода...
Репортер: Колко често си миете ръцете, че сега като изреждате видях дланите ви?
Стефан Константинов: Чисти са. Аз съм гинеколог и с оперативни неща, така че доста ми се налагаше, сега си ги мия по-рядко, защото все пак държа химикалка, а не се занимавам с хора, но преди много често си ги миех.
Репортер: Но все пак, не ви ли притеснява, че този скандал, дори манипулиран запис, който подсказва някаква неприязън между двамата вицепремиери, се отразява нездравословно на здравето на правителството и може би ще трябва да си тръгнете от правителството не по причините, по които Нанев и Борисова го направиха?
Стефан Константинов: Абсолютно. Аз мисля, че правителството в крайна сметка е някакъв екип, който...
Репортер: Но премиерът иска да се мразите. Вие екип ли сте, последно, или?
Стефан Константинов: Моето мнение е, че правителството е екип и винаги съм се отнасял към хората. Какво мисли премиерът, имате възможност да го поканите и да го попитате. Аз ви казвам моето мнение. И е честно.
Репортер: И защото много напреднахме с времето, моля ви, кажете ми - срамувате ли се от случая ИСУЛ с четиригодишното детенце, което загуби живота си в операция на сливици в 21-ви век? Впрочем, знаете ли къде е този доктор, който цялата държава издирва?
Стефан Константинов: Доколкото знам, бил е в отпуска, може би в чужбина, но се е върнал вече тук. Случаят ИСУЛ, казвам съвсем отговорно, че всичко, което зависи от органите на министерството, ще бъде свършено.
Репортер: Нищо не ми казахте. Какво значи това? Този човек се е върнал на работа. Той трябва да не работи.
Стефан Константинов: Казвам, че се е върнал в държавата, доколкото знам.
Репортер: Но е бил и в ИСУЛ, ми казвате сега.
Стефан Константинов: Така ли казах?
Репортер: Да.
Стефан Константинов: Знам, че се е обадил, нали, отишъл е с адвокат в ИСУЛ сигурно за да получи там... Изпълнителната агенция го е търсела за информация.
Репортер: Вие не поискахте ли той да спре да работи до момента, в който му повдигнат обвинение или случаят бива разследван?
Стефан Константинов: Точно това исках... Имайте търпение, утре ми се дава докладът, преди да съм го видял аз няма да взема решение. Аз знам достатъчно неща вече за случая в ИСУЛ, той е скандален и ще получи...
Репортер: Но кажете ни. Това не е емоционално решение.
Стефан Константинов: Това, което се казваше, е абсолютно вярно.
Репортер: Едно дете отива... Тогава? Този човек не трябва и ден да работи.
Стефан Константинов: Доколкото разбрах, е имал доста пациенти, т.е. той не е някой лекар, който току-що започва кариерата си, който е неизвестен. Въпреки това, той е допуснал поредица от груби, груби грешки. Хората са отишли с най-добро желание, хората са си платили дори и тази прословута такса за избор на екип, т.е. те са искали да направят най-доброто за детето си, имало е възможност да се реагира на една операция, след това хоспитализация, изписано е, адекватно поведение...
Репортер: Какво трябва да се случи с този човек?
Стефан Константинов: Този човек ще си получи всички санкции, които може да му ги наложи ИСУЛ, които може да му наложи министерството и най-накрая - всички такива случаи във всяка цивилизована държава се решават в съда.
Репортер: Хиляда души на година стават жертви на лекарски грешки. Това е...
Стефан Константинов: Откъде е това заглавие?
Репортер: Това е справка на една неправителствена организация, която... Защото ако разчитаме на Националната статистика или на Министерство на здравеопазването, със сигурност ще ни спестите нещо.
Стефан Константинов: Десет хиляди души биват убити заради лекарски грешки във Франция - заглавие от водещи френски вестници от миналата година. Впрочем, от края на декември.
Репортер: Но ако направим сравнение колко живеят във Франция и колко в България...
Стефан Константинов: Пак ги сметнете. Един милион души са жертви на лекарски грешки - заглавие в немски вестник. Това е тема - чувствителна. Всеки, който работи, греши. Въпросът е когато има конкретна грешка, какво следва. Следва ли наказание или просто така си оставаме...
Репортер: В последните години при нас просто си приказваме. Ще се промени ли това?
Стефан Константинов: Аз точно това не искам да е. Абсолютно.
Репортер: Накрая, защото съвсем напреднахме с времето, справихте ли се със задачата да пооздравите здравеопазването?
Стефан Константинов: Мисля, че да.
Репортер: Колко месеца по-късно правим второто интервю?
Стефан Константинов: Три месеца преди няколко дни.
Репортер: Та, знам, че общопрактикуващите лекари скочиха срещу вас, знам, че бързата помощ...
Стефан Константинов: Някой скача ли в момента срещу...? Виждате ли някъде протести, проблеми?
Репортер: Виждам.
Стефан Константинов: Не, няма такива.
Репортер: Виждам.
Стефан Константинов: Не, няма такива.
Репортер: В петък имаше брифинг на пациентски организации, които казват, че и лекарствата свършват. Вие казвате, че всичко в здравеопазването е наред?
Стефан Константинов: Не, не казвам, че е наред.
Репортер: А какво казвате?
Стефан Константинов: Казвам, че за три месеца се мъчим и направихме доста неща - увеличихме средствата за извънболничната помощ, въведохме нови неща, които ще са за онкологичноболните през тази година, които ще се случват, подписа се Рамковият договор, 185 пътеки от 294 бяха увеличени, заплащането беше увеличено, въведе се ред в този т. нар. избор на екип, който досега беше абсолютна джунгла и рекет, който изрично казваме, че е право на пациента, а не може да бъде...
Репортер: Стига с рекламата.
Стефан Константинов: Но трябва да се казват тези неща. Вие ме питате какво се случи, за три месеца няма да се случи, а и за една година. Нещата, които трябва да станат в здравеопазването искат две, три, пет години, за да станат. Така е и по света.
Репортер: С една година отложихте закриването на болници.
Стефан Константинов: Не, не съм го отложил.
Репортер: Отложихте го.
Стефан Константинов: Вие как си го представяте. А ако бяхме закрили административно, както си правиха някои плановете за Нова година...
Репортер: Защото така се говореше.
Стефан Константинов: Може да се е говорело, но това е грешно, това е глупаво да си мислиш, че...
Репортер: Премиерът го каза.
Стефан Константинов: ОК, премиерът не е специалист в здравеопазването, той заради това си назначава министър и заради това, когато не е доволен, го сменя. Ако не си върша работата, ме сменя.
Репортер: Още ли си плащате наема на кабинета в Кюстендил?
Стефан Константинов: Да.
Репортер: Още?
Стефан Константинов: Да.
Репортер: Значи не вярвате, че ще изкарате пълен мандат?
Стефан Константинов: Това няма никакво значение. Аз просто обичам нещата, които се случват, да бъдат предвидими. Досега всичко, което правя в здравеопазването, го предвиждам, дори и когато скочиха общопрактикуващите, предвиждах, че ще им бъде такава реакцията и виждате сега, че нещата заглъхват, защото това за една голяма част от тях решава въпроса, остана една група с нерешен проблем, но техния ще го решим в следващите месеци.
Репортер: Благодаря ви за това интервю.
Стефан Константинов: И аз благодаря.