Борисов приватизира държавата, сега посяга и на конституцията

Изключително важно е българското общество да разбере къде се намира - в епохата на джиповете или в епохата на глобалната мрежа, щазва проф. Анна Кръстева

/КРОСС/ Проф. Анна Кръстева е преподавател по политически науки в Нов български университет (НБУ) и създател на мозъчния тръст „Политическа и гражданска обсерватория: дигитализация, миграция, климат“.

Проф. Кръстева, след като заговори за рестарт на държавата, а после и за предстояща катастрофа на иначе процъфтяващата ни нация, премиерът Борисов показа, че напредва и с чуждите езици – в употреба влезе думата „тайминг“. Как разбирате в случая този термин – като тайминг на властта, тайминг на яростта или тайминг на наглостта?

Миш-маш на политическия тайминг, това демонстрира днешната политическа сцена. Абсолютна неспособност и нежелание на ГЕРБ да разбере тайминга на гражданството и протеста, с предлагането на съвършено различен тайминг.

Протестиращите искат оставка днес и сега, иска забързване на политическия часовник. Борисов го превежда като забързване на нова конституция. Този миш-маш е ярка илюстрация на окончателния развод между  премиера и народа.

След като приватизира държавата, той посяга и към основния ни закон – конституцията. Това съм аз, казва днес Борисов по подобие на Краля Слънце. Това не само е сблъсък на два тайминга, а на два века. Джипът на премиера символизира ХХ век, а интернет протеста – XXI век. Изключително важно е българското общество да разбере къде се намира – в епохата на джиповете или в епохата на глобалната мрежа.

Отговор дава социологията: 62% от българите подкрепят протестите, 68% не се доверяват на министър-председателя. Критична маса от нашето общество узря да види политиката през очите на днешните млади. Записи и свидетелства за мутренското управление на държавата сме чували много пъти, но до днес те – някак тефлоново – щадяха имиджа на премиера. Един от младежите на протеста дефинира краят на „тази“ епоха, като заяви: за нас мутрите, олигарсите и корумпираните политици не са герои, ние се отнасяме към тях с погнуса или с насмешка.

През 90-те години на миналия век беше точно обратното – младите искаха да са като силоваците и „преуспяващите бизнесмени с екзотични прякори“.

Ето това отрича днешният протест – моделът „Някои създават правилата, ние ги нарушаваме“, според който правилата са за т. нар. обикновени хора, защото ние сме правилата и останалите трябва да се страхуват от нас. Тази героизация дойде с чалга културата и ще си отиде с нея.

Като че ли това е най-оптимистичната част от сегашната ситуация.

Има една красива метафора на Георги Господинов – „Колко бъдеще има в едно настояще?“ Както и да се развият протестите, Бойко Борисов си остава носител на миналото, а младите – носител на бъдещето. Те имат чудесни професии и не желаят да влизат в политиката. Искат обществото да им даде възможност да се развиват в една нормална меритократична, а не олигархична среда.

При тях обаче има и съставка на желание за възмездие, не само за промяна – за това говори исканата оставка на главния прокурор.

Това е втория голям залог, който като приоритет е първи. Реформистките сили в обществото отдавна казват: „Прочистването трябва да започне от съдебната система, защото тя ще очисти и другите власти!“

Бизнесът казва същото: чуждите инвеститори ги няма, заради дереджето на съдебната система.

Румъния, която вече е вкарала в затвора повече от едно цяло правителство, е модел за това – има възмездие, има доверие. У нас първо трябва отделните власти да се равноотдалечат. А не премиерът да си назначава главен прокурор, според когото десни екстремисти са всички, които вярват във фундаменталния принцип за разделение на властите.

Гешев беше избран за главен прокурор въпреки тази знаменита фраза.

Няма как тази история да я обясня на чуждестранните си колеги. И проектът за нова конституция върви в посока, обратна на истинската съдебна реформа. Как може да се даде законодателна инициатива на прокуратурата – да си прави законите, по които ще повдига обвиненията?! Това е немислимо за правовата държава. Да не говорим за недомислицата „Съдбен съвет на прокурорите“. Тотална юридическа нищета. Предлага ни се проект за конституция, от който вероятно и самите автори се срамуват. И затова крият имената си. За да започне работа по нова конституция, трябва да има нова конституционна философия. Днешните автори обаче сигурно не са и чували за това понятие.

В проекта блестят кръпки и размествания в текста на досегашната конституция.

Тези размествания никак не са невинни. Те удрят фундаментите на демократичната философия и правата на гражданите. Конституциите възникват не за да дадат повече власт на властта, а за да гарантират правата на гражданите. В проекта на ГЕРБ правата на гражданите са преместени от началото в края. Явно гражданите пречат много. Незнайните автори изглеждат като дребни хора с големи страхове, те мразят гражданите и президента.

Защо управляващите така се разбързаха с новата конституция?

Дори да се върнем 30 години назад във времето – в зората на демокрацията – ще видим… очевидното: действащата конституция беше изградена и приета със сериозен консенсус, при това – в още по-смутни и бурни времена. Тогава, преди да започнат дебатите във Великото народно събрание, имаше 18 проекта за нова конституция. В Гърция, например, Велико народно събрание не съществува, но конституцията може да се променя само при едно условие: ако идеята бъде „парафирана“ от два поредни парламента.

Сега обаче конституция се пише от петък за понеделник. Според мен авторите са напълно наясно, че тяхното творение – дори хипотетично – няма да мине през Велико народно събрание. Борисов затова и допусна, че то може да бъде променяно до неузнаваемост. Тоест – проектът за нов основен закон  политически трик, който навява алюзии с диктатори като Путин, Ердоган и Лукашенко, ползващи националните си конституции като спасителен пояс. Това „политически тайминг“ ли е?

Доскоро не ни е минавало през ума да се сравняваме с диктатори от завършен вид, като споменатите от Вас. Не сме в подобна ситуация, защото ни пази членството в Европейския съюз. Съгласна съм, че конституцията се ползва инструментално – за лично политическо оцеляване. Всъщност, премиерът на няколко пъти беше готов да хвърли оставката си, но кръговете около него не му позволиха – много европейски пари тепърва ще се разпределят, чака ни безпрецедентно усвояване на средства. Нормалната политическа логика е при 20% доверие – оставката ти да е факт. И, ако отново спечелиш изборите, пак управляваш, но по други правила. Това е заслуга на протеста.

Премиерът прояви великодушие и каза, че е готов да даде властта на народа.

Властта народът си я взима сам. Понякога от улицата. Във всички демократични държави правото на протест е фундаментално заложено и то не може нито да бъде замествано, нито пък противопоставяно на удобството на този или онзи.

МВР заяви, че не охранява нерегламентирани прояви. А побоите, безредиците, метежите, тероризмът или евентуален държавен преврат  могат ли да бъдат регламентирани?

Това е ярък пример за отказ от задължения по сигурността на гражданите.

Заговорихме за големите евро пари, които се задават – около 60 млрд. лева. Едни ги разбират като възможност за „велик преход“, други – като предпоставка за „велико раздаване“, а трети – като ресурс за „велико крадене“. Коя от тези хипотези е най-вероятно да се сбъдне, според сегашния стил на управление?

Само първата хипотеза е европейска. Другите две си ги знаем. Тези пари трябва да бъде инвестирани в бъдещето на нацията – дигитализация и зелена икономиката. Сегашните управляващи отдавна доказаха, че са точно срещу това!

Емил Янев, Банкер