Зарков: Конституцията ни поставя ясна цел - демократична, правова и социална държава. Тя още не е изпълнена

/КРОСС/ С дискусия „Конституция и народовластие" БСП отбеляза годишнината от приемането на основния закон на страната

„Нашата Конституция от 1991 г. поставя ясна цел, записана в нейния преамбюл  - превръщането на България  в демократична, правова и социална държава. Тези три понятия са взаимно свързани и трябва да се разглеждат като едно цяло.". Това заяви  председателят на НС на БСП Крум Зарков по време на организираната от левицата дискусия „Конституция и народовластие", посветена на 35-ата годишнина от тържественото приемане на 12.07.1991 г. на Конституцията на Република България от Седмото Велико народно събрание. По думите му тази цел все още не е постигната и ако правим конституционни промени, те ще бъдат успешни само ако водят към нея.  „Не трябва да се допуска Конституцията да се впряга за решаването на краткосрочни  политически цели, което обикновено завършва с недобри резултати", категоричен бе той.

Според него българската демократична Конституция не съдържа в себе си само процедура за демократичност, а и елементи за същността на народовластието, което се реализира на различни нива под различни форми. 

Зарков наблегна, че трябва да си припомним значението на Конституцията за българската държавност. 

Конституционният съдия проф. Янаки Стоилов заяви: „Често времето е най-добрият съдник. 35 години са достатъчни, за да оценим как и доколко действа Конституцията, а също и резултатите от нейното действие. Времето опроверга критиците ѝ, защото тя се оказа трайна и до голяма степен реална.". 

Той коментира, че основният ни закон постига баланс между абстрактност и определеност на нормативната уредба. „На основата на Конституцията бяха изградени редица институции, които са елемент на демократичната държава. Тя се оказа подходяща за интеграцията на България в европейските институции и предвижда механизъм за собствената си защита", каза още проф. Стоилов. Според него признаването и зачитането на принципа за народния суверенитет е задължително условие за модерната демокрация - това е сакралният, легитимиращ светската държава принцип. Той цитира Конституцията, в която е записано, че народът осъществява властта непосредствено и чрез органите, предвидени в нея - гражданите участват в държавната власт пряко и непряко. „От тази гледна точка е съмнително, че България е пълноценна демокрация, защото през последните десетилетия българските граждани не бяха допуснати да решат пряко нито един въпрос, отнасящ се до външнополитически избор.", допълни конституционният съдия. 

Президентът на КТ „Подкрепа" Димитър Манолов заяви: „Конституцията отразява стремежа на създателите ѝ за демократична, правова и социална държава. рудовите права са в основата на достойното съществуване на една нация и в този основен закон се създава задължение държавата да въведе правила, които да се спазват от тези, които експлоатират работещите, и да гарантира правата на хората, в това число правото на труд.". По думите му в основния закон са заложени и условията за свободен избор на професия, защита на уязвимите групи, безопасни условия на труд, минимално трудово възнаграждение, което да гарантира оцеляването на хората на труда, минимална пенсия, социално подпомагане, майчинство, здравни грижи. 

Той благодари на БСП за въвеждането в НК на норма за наказателно преследване на възпрепятстването на синдикално сдружаване, гарантирано от основния закон на страната. По думите му има близост между синдикатите и левите партии, което е показателно и от общите възгледи за частните пенсионни фондове. 

Директорът на Института за икономика и международни отношения Любомир Кючуков подчерта, че ролята и духът на Конституцията се отразяват неизменно и в духа на международните отношения. По думите му в резюме контекстът на съвременните международни реалности за съжаление е - обезценяване на ценностите и обезправяване на правото. „Ценностите са превърнати в обслужващ политиката инструмент. Не става въпрос за пукнатини по фасадата, а за подриване на фундамента на сградата. Ценностите, преведени в законовите норми, са носещата конструкция на една система на обществени отношения, без която тя не може да съществува.", каза още той. Според него за съжаление понятието за мир и визията за споделената сигурност също са изчезнали от международната лексика. Той спомена, че сме свидетели и на дехуманизация на човечеството - не само заместването на човека от изкуствения интелект, а и от идейна гледна точка. Според него става въпрос за подмяна на целта на прогреса - центърът на развитието не е човекът, а печалбата.

По думите му в тези години на глобализация Конституцията от 1991 г. е изиграла своята роля и е предпазила страната ни от „разбиване в скалите". Сред официалните гости бяха президентът на Република България (2002-2012 г.) Георги Първанов, председателят на Конституционния съд Павлина Панова, съдията в Конституционния съд Сашо Пенов и изпълняващият функциите председател на Върховния административен съд Любомир Гайдов.

В събитието участваха още депутати от Седмото Велико народно събрание - Георги Пирински (председател на 40-ото Народно събрание), Александър Томов, Петър Берон, Нина Геринска и Огнян Пищиков.

Сред присъстващите бяха още проф. Емилия Друмева, проф. Снежана Начева, доц. Наталия Киселова (председател на 51-вото Народно събрание), Росица Матева, Румяна Сидерова, евродепутатите от левицата Кристиан Вигенин и Цветелина Пенкова, както и представители на леви партии и движения - Татяна Дончева, Александър Паунов, Цветан Миньовски, Тома Томов, Ваня Григорова и други, както и директорът на Фондацията „Фридрих Ебрет" - България Жак Папаро.