Моряците: Благодарим от все сърце на руските военни (Видео)

Когато руските военни ни поеха, първо ни дадоха вода и храна

/КРОСС/ Интервю на трима от моряците от кораба "Царевна" пред „Miritime.bg“ 

 Рали Димов, втори механик на кораба „Царевна“: По спомени, ако не се бъркам в Мариупол пристигнахме на 21 февруари. Имаше нормални разтоваро-товарни операции. На 24-ти мисля, че бяха преустановени операциите, когато вече беше обявена военната операция и не съм сигурен кога беше затворено пристанището – на 24-ти или 26-ти февруари. И останахме там.

Потопиха на по-късен етап един кораб. В началото бяха потопени само крановете с цел да предотвратят влизане и излизане на плавателни средства.

Първите дни бяха спокойни, не се притеснявахме, вярвахме, че сме на сигурно място. И може би към края на март месец вече за първи път удариха кораба, няколко дни по-късно започнаха изключително интензивни военни действия в района на пристанището, които продължиха може би 2 седмици. Говоря ви – по всяко време на денонощието се стреляше.

Радослав Стоянов, моторист на кораба  допълни, че  една бригада от украинци са им казали, че пристанището е минирано. „Казаха ни – къде ще излизате, къде ще тръгвате, като то пристанището е минирано. Още не бяха сложили крановете на фарватера.
Метев, кадет на кораба „Царевна“: В началото имаше попадения на мидъла, а след това и по надстройката на кораба.

Стоянов допълни, че са ударени и трети и четвърти хамбар на кораба, два снаряда са паднали там.  От шрапнели са били напукани някои от финестрините на каютите – на капитана, на старши помощника, моята каюта също беше ударена от шрапнел, рулевата беше засегната и т.н. На много места.

Рали Димов обясни, че през цялото време са се криели. „Имаше един период, когато основно се стреляше през деня. Така че през деня се криехме долу, а вечер се качвахме по стаите да се къпем, да спим и т.н. Имаше един период, през който се стреляше почти през цялото време на денонощието, реално спахме и се криехме долу, кой където намери – по столове, пейки, по земята. Просто не знаеш в кой момент къде ще удари.“

Според Димов възможности за евакуация може би е имало много, когато е било спокойно. „След това, тук е редно да споменем, че след като съпругите ни дадоха пресконференция с „Възраждане“, аз искам да им благодаря изключително много, тогава реално започнаха да работят по-активно, проблемът придоби голямо обществено значение, известност и тогава вече, според мен започнаха да работят по-интензивно. Звъняха по няколко пъти на ден и ни предложиха вариант за евакуация, който ние вече не можехме да използваме, тъй като трябваше да стигнем до портала на пристанището, а там постоянно се стреляше“.

Стоянов допълни, че на пристанището тогава са се водили военни действия постоянно и е нямало как да напуснат кораба. „Не можеш да слезеш, защото започваха веднага да стрелят по теб, осколки хвърчат, нямаше как да стане“.

А след това бойните действия буквално са се пренесли до кораба, разказа Метев. „Под прозорците ни – танкове, ракети „Град“, интензивен обстрел от корабите, тъй като бункерът беше на стотина метри от кърмата на кораба. В бункера се криеха украинските войници. Просто беше невъзможно да се покажеш, постоянно хвърчаха осколки“.

Рали Димов сподели, че е имало няколко директни попадения върху кораба. „Колко са били – нямам представа. Една метална врата изхвърча на 15 м от експлозията. Какви са щетите – няма да влизам в подробности. Всичко ще стане ясно, чак след като се направи технически оглед, да се провери дали всичко работи и т.н. На прима виста мога да кажа, че корабът е в добро състояние, мореходно състояние, но това че не е потънал, не означава, че е в добро състояние“.

На въпрос на водещия какво се е случило с другите кораби, защото ние сме знаели, че всички останали моряци са били евакуирани, Димов каза: „Да, в един момент ние си мислехме, че не може да се проведе евакуация, стоим и чакаме, най-сигурно е на кораба, в един момент видяхме как двете страни спряха да стрелят, 26 човека от един кораб слязоха с куфарите си, минаха покрай нас и си заминаха хората. Разбрахме, че в пет часа следобед те вече са били в Донецк, евакуирани, на сигурно и тогава разбрахме, че ние сме останали последния екипаж на търговски кораб на пристанището. Т.е. всички други бяха евакуирани. И тогава вече ни прикипя, както се казва, напрежението ескалира неимоверно много вътре в екипажа. Започнахме да искаме от капитана да говори с Външно министерство, да им каже, че има екипажи, които са евакуирани, да знаем със сигурност дали ние сме последните, които са останали, да не си въобразяваме. Искахме да разберем дали нещата стоят по такъв начин. Беше ни отговорено общи приказки. Нашият кораб е най-добре, къде ще ходим, там е спокойно. Настоявахме за някакъв контакт и имайте предвид, че Външно колкото и пъти да са се обаждали, те са контактували само и единствено с капитана на кораба, който е официален представител на корабособственика, съответно. Според мен той по-скоро се грижи за неговите интереси и чак след това за нашите. Карахме се няколко дни и накрая вече нямаше как – тръгнахме“.

Димов разказа, че след това вече руските сили са държали повече от половината пристанище, все още е имало риск да стрелят по нас. „Изяснихме нещата един наш колега отиде при тях, каза им, че искаме да се евакуираме. Върна се след около три часа и каза – момчета, осигуряват ни час и половина времеви коридор, в който няма да стрелят, за да можем да се изтеглим. Съответно си събрахме багажа и тръгнахме след него.“

Стоянов обясни, че са тръгнали с бели знамена след колегата си. „Просто нямаше как да издържим повече психически на този кораб. Този тормоз, която преживяхме, нямаше как да останем там. С риск за живота си, но трябваше да тръгнем. Сами стигнахме до поста. Разстоянието беше може би 300-500 м от кораба до поста. Много бързо стана, всеки трябваше много бързо да мине, не мога да кажа точно колко.“

Метев разказа, че руските военни са ги поели, дали са им храна, вода и след това ни извозиха към първия пост, който е в покрайнините на Мариупол. „Там е имало паспортна проверка и проверка на багажите. След това ни извозиха с охрана до Донецк. Пред нас имаше полицейски коли, които ни ескортираха до Донецк. Настаниха ни в хотел. Оттам вече маршрутът е ясен – Ростов на Дон и Сочи“.

Рали Димов благодари на руските военни от цялото си сърце, че ни изкараха от там, че са ги спасили, че са ги евакуирали. „Много е трогателно да видиш хора, които са на първата линия на боя, не са се къпали с дни, се опитват да ни успокоят, да ни кажат – момчета, тук сте на сигурно, ще се грижим за вас – храна, вода, консерви. Трогателно, просто не знам какво да кажа“.

На въпрос на водещия защо държавата не иска да признае, че руските войски са ги евакуирали към Донецк, Димов каза, че си го обяснява единствено с политически причини, тъй като реално там те контролират територията. „Т.е. няма кой друг да ни изкара. Като започнат някакви такива въпроси – „Кой?“ Няма кой, само те са там – Донецката народна република и Руската федерация“.

Стоянов разказа, че те знаят, че първоначалният коридор, който е бил  предложен е бил през Украйна. „Но ние го отказахме, защото много се стреляше, бяха започнали вече военните действия и нямаше как да излезем оттам. Беше много опасно за екипажа да тръгне. Маршрутът е бил през цяла Украйна, където се води военна зона и е било супер опасно. Знаехме, че се стреля по зелените коридори. Плюс това те ни казаха – ще тръгнете без телефони, без багаж. Ние не можем да тръгнем без телефони, ако стане нещо с нас, нито можем да се обадим. Няма как.“

Димов допълни, че условието е било да тръгнат без телефони, без багаж и на свой риск. „Подписвате декларация, защото вие сте решили така. Съответно осъзнавате и поемате всички рискове от това пътуване. Един вид, да няма след това претенции. Което също спря доста от хората, защото всички имат семейства, деца.“

Димов разказа, че когато премиерът вчера се е качил на самолета ги е поздравил. „Каза ни, че се радва, че сме пристигнали живи и здрави, каза че са работили за нашата евакуация и така. Но накрая ние тръгнахме сами и ни изкараха ДНР. Така че всеки сам да си прави изводите на какъв етап, с кого и как са се свързали, с кого са разговаряли“.

Метев категорично каза, че истината е, че войниците, които са ги посрещнали, са казали че контактуват с българското правителство, но кога е станало това, ние не сме били уведомени.

Стоянов също благодари на ДНР, на Русия, че са ги евакуирали, че са се държали добре с нас. „Хората си дадоха храната, водата и каквото имаха. Искрени благодарности. Не пожелаваме на никой това. Всяка сутрин се молеха да останем живи, да не падне някой снаряд върху нас“.

Димов добави, че са били блокирани всички мобилни оператори и реално не са имали връзка с никого. „В един период от време от фирмата организираха връзка с роднините ни със сателитния телефон. Но след пресконференцията, която роднините ни дадоха, те казаха, че за наша безопасност прекратяват и това и останахме 2 седмици да не се чуем с никого. Което също доста повиши нивата на стрес, започнахме да се караме помежду си. Не можем да отречем, че и хората от правителството са работили, искаме да благодарим и на тях, че все пак са направили нещо за нашата евакуация.“