Изабела Шопова представя: „К като Корея“

/КРОСС/  Някога позната като Страната на утринния покой (или на утринната свежест), днес Южна Корея е Страната на к-чудесата. На контрасти и противоречия, на невъзможни съчетания, на парадокси и оксиморони, на невъобразими изобретения, уникални събития и преживявания. Питайте когото искате - и Гугъл, и Чат Джи Пи Ти, и туристическите пътеводители, и кулинарните сериали, всички те без изключения описват Южна Корея с противоречиви, взаимноизключващи се понятия, които никога не са ви хрумвали. Модерни технологии и древна история, култура и роботи, икономически бум и конфуциански ценности, кимчи и к-поп, атомни скривалища и будистки храмове, военни бази и свещени лотоси, свръхбогатство и скромно себераздаване. Идеалната дестинация за търсачите на сериозен културен шок, за геймърите и за любителите на гурме туризма. Звучи като измислена страна. Като фантасмагория на подпийнал писател фантаст или сюжет на още млад, недообучен изкуствен интелект.

Обаче я има на картата и се появява редовно в световните новинарски емисии, всеки може да си купи корейска кола или телефон, да слуша корейски поп и да се разкрасява с корейска козметика, да хапва бибимбап в кварталния азиатски ресторант или да прекара остатъка от живота си в гледане на корейски сериали. Корейски филми и книги обират наградите по световни фестивали, панаири и изложения и милиони туристи посещават тази измислена, невъзможна страна всяка година. Всеки от тях си има любим аспект, нещо, което най-много го е впечатлило. Някакъв особено потресаващ контраст, нещо уникално и неповторимо, пикантно и провокиращо, което не е виждал другаде, което го е накарало да започне да възприема света (и себе си) по нов начин. Като подчертаната любезност на южнокорейците и непрестанното използване на думата „Благодаря!", или острата чеснова миризма на добре ферментирало кимчи в скъп ресторант, или футуристичното преживяване да се настаниш в автоматизиран хотел с робот рецепционист, да се храниш с клечки, седнал на земята по чорапи, или да летиш с 300 км в час в луксозното купе на високоскоростния влак, да се взираш с тежко сърце в севернокорейския пейзаж от площадката на Демилитаризираната зона или да се разхождаш в дворцовия корт облечен по последния писък на модата от XV век.

Така че като се наслуша на невероятни корейски истории, човек просто си купува билет до Сеул, за да се убеди с очите, ушите, носа и небцето си, че реалността (корейската такава) е по-странна и от най-развинтената фантазия (човешка или изкуствено интелектска).

За мен корейското ни приключение е уникално с многобройните неподозирани паралели между България и Южна Корея, за които не знаех и които ми се натрапваха на всяка крачка - и в древната, и в съвременната история на страната, и в музеите, и в ежедневието на южнокорейците, и в азбуката, и на трапезата. Приликите между двете толкова далечни страни са смайващи. Като близначки, разделени при раждането, отгледани на различни континенти от различни приемни семейства. И двете са малки, древни, на полуостров, с тежко историческо наследство, обвързани с традициите си, втренчени в миналото, навигиращи сред проблемите на настоящето, разпънати на кръст между имперските интереси на големите си, мощни съседи. Едната е израснала в Източна Европа, в бандата на отвъдморския квартален гамен, вечно в позиция да избира между Изтока и Запада, а другата - притисната между двете най-агресивни силови групировки на Източна Азия, била осиновена от Големия брат отвъд океана.

Къде са днес, е видно за всички, но не е толкова очевидно как цяла серия от малки на пръв поглед отклонения в траекториите им, поредица от трудно направени избори (политически, социални, лични) в годините след Втората световна война водят до огромните разлики в съвременността. Мощта на експоненциалната крива на развитие е несломима. Но също и обещаваща - примерът на Южна Корея показва, че всички можем да променим бъдещето си, и в личен, и в национален план, ако изберем да загърбим грешките от миналото и променим поведението си днес. С поредица от малки промени всеки може да изкове съдбата си. Южна Корея, невъзможната източноазиатска Пепеляшка, го доказва с всеки аспект на победоносната
си звездна кариера в XXI век.