Имало едно време борба с корупцията

/КРОСС/ Теоретично борбата с корупцията в България е сложна система, развита на всяко едно ниво. Звучи смешно, но на хартия е така. Ето как би трябвало да изглежда, да речем, контролът върху даден министър.

Още като бъде избран и периодично след това, той трябва да бъде проверяван за конфликт на интереси от ресорната комисия. Редовно да се проследява имуществото му за съмнително забогатяване от Сметната палата. Да работи по закони, прегледани предварително за заложени „вратички" от БОРКОР. И всичко, което подписва, да е под лупата на поне два инспектората. Ако все пак се замеси в някаква схема, трябва да бъде изобличен от ДАНС, арестуван от МВР, обвинен от специализирана прокуратура и осъден от специализиран съд. А това, с което се е „облажил" да бъде конфискувано от комисията за отнемане на незаконно придобито имущество. Целият този механизъм би трябвало да работи единно, гладко и по план, разработен в Комисията по превенция и противодействие на корупцията към Министерския съвет и одобрен от Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика в Народното събрание.

Всеки има представа как е в действителност, но нека направим един бърз преглед.
За комисията за конфликт на интереси няма нужда да се пише - всичко го има черно на бяло в прословутите тефтерчета. От тях научихме, че за да се „удари" министър, първо трябва да е освободен и освен това напълно изпаднал в немилост, а иначе „уволнението му стига". А за по-нисшестоящ е от значение към коя партия принадлежи и към кое лоби клони и прочие в преценката дали да бъде „оправен" или "незабавно да се извади".

В Сметната палата пък редовно постъпват декларации, пълни със странни и даже напълно необясними от житейска гледна точка данни. Но в проверката по документи здравият формализъм надделява над здравия разум

Одиторите откриха несъответствия при близо 200 души за 2014 г. Сред тях обаче не беше нито един министър, само един зам.-министър и десетима депутати. А откритите им прегрешения в повечето случаи бяха, че са пропуснали да впишат някой имот или автомобил. Така нещата почти винаги се разминават с глоба и много рядко се стига до крайната мярка - ревизия от НАП и проверка в ДАНС.

Центърът за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност, по-известен като БОРКОР, от години изготвя купища становища и доклади. На които обаче никой не обръща внимание, защото са с препоръчителен, а не със задължителен характер. Освен това звеното има право да анализира само законопроектите на Министерския съвет, но не и на депутатите, нито пък поправките, които се промъкват в комисиите и в пленарната зала на МС.

Не е известно главният инспекторат към МС да е санкционирал и един миниистър в последните години, дейността на останалите инспекторати към министерства и ведомства също тъне в мъгла.

ДАНС, в чиято структура цялата минала година беше и ГДБОП, отчете за 2014 г. всичко на всичко 29 „реализации" срещу корупция, като най-високопоставените задържани и обвинени бяха двама зам.-кметове на областни градове. Междувременно агенцията попадна в регистъра на БОРКОР за срамно нагласени обществени поръчки със своята поръчка на автомобили...

Специализираните наказателни съд и прокуратура не се занимават с малкото процеси срещу бивши премиери и министри, които текат в момента. Там рядко попадат дела, свързани с корупция, защото подсъдни на тези магистрати по закон са основно престъпленията, извършени от или по поръчка на организирани престъпни групи - убийства, отвличания, трафик на хора, контрабанда, пране на пари, разпространение на наркотици и др.

Актуалните новини от комисията за конфискация са за запори над имущество на обвиняеми за незаконно оръжие, лихварство, както и „разградска омайница" (цитатът е от прессъобщение, става дума за жена, мамила чужденци с обещание за брак). Същевременно за един бивш зам.-председател на парламента, който стана „клиент на прокуратурата", още тече проверка.

Впрочем, при все че в държавата има толкова институции, в чието име се съдържа изразът „борба с корупцията", думата „корупция" я няма в Наказателния кодекс. Отдавна вече се уверихме, че взаимстването на западни модели също не води автоматично до западни резултати. Комисията за конфликт на интереси например беше създадена по брюкселско изискване, но от това българските длъжностни лица ни най-малко не доближиха строгите до педантичност критерии, на които трябва да отговарят колегите им в евроструктурите. Засилване ролята на комисията за конфискация пък беше любима мантра на посолството на САЩ. Видя се обаче, че с отнемане на някой и друг имот и автомобил, които после по никакъв начин не могат да се продадат на реалната им стойност, няма как да ги стигнем американците. БОРКОР - проект на експерт от Германия, пък показа нагледно, че с български инструменти не може да се сглоби нищо с германско качество.

От всичко това е пределно ясно, че проблемите на антикорупционните институции в България са в правомощията, кадрите, подчинеността, липсата на политическа воля и политическата намеса. И въобще във всичко друго, освен в техния брой и произхода на техния модел.

На този фон двама членове на кабинета - вицепремиерът по европейските въпроси Меглена Кунева и правосъдният министър Христо Иванов, заговориха за създаване на поредна нова специализирана в борбата с корупцията структура по румънски модел.
Ако беше само обичайната шумотевица в очакване на евродоклад, щеше да е разбираемо. Но, за съжаление, не е.

Още през ноември миналата година министър Кунева каза на румънския посланик в София Антон Пакурецу, че ще опита да използва „вашия напредък като стимул за това реформите в областта на правосъдието и борбата с корупцията да се случат по-бързо и в България". През декември обясни на първия зам.-председател на ЕК Франс Тимерманс, че евродокладите са помогнали на Румъния да напредне в борбата с корупцията и „България трябва да приеме напредъка на съседната страна като стимул". А през януари отиде в Букурещ, откъдето обяви, че „има възможности страната ни да създаде аналогични на румънските структури за борба с корупцията, със сходни правомощия". Кунева се срещна с шефовете на въпросните институции - прокурор Лаура Кьовеси, ръководител на Национална дирекция по антикорупция, и Хория Джорджеску, председател на Националната агенция за интегритет. За историята и постиженията на тези структури вече сме писали („Защо Румъния успя в борбата с корупцията", бр. 44 (673), 10-16 ноември 2014 г.). Въпросът е как този модел би могъл да се присади на каменистата корупционна българска
почва.

Дали някой член на правителството не се вижда като българската Моника Маковей - бившия правосъден министър и идеолог на антикорупционната реформа в Румъния

Вторият поддръжник на идеята - министърът на правосъдието Христо Иванов, даде доста нехайно обяснение в интервю за в. „Преса". „През годините ние създадохме множество институции с антикорупционни правомощия, но никоя от тях не се оказа камъчето, което да „обърне колата" на корупцията. Някои от тях изобщо не заработиха, други дори бяха използвани за злоупотреба с власт - констатира Иванов и заяви: - В това отношение трябва да направим две неща: да укрепим съществуващите инструменти и най-сетне да създадем звено, реално фокусирано върху преследването на корупцията по високите етажи на властта."

Защо нехайно - ами защото министърът много добре знае, че румънското звено представлява вид специализирана прокуратура. Както вече споменахме, такава у нас вече е създадена. Но правомощията й бяха ограничени в настоящите рамки заради множество критики и подозрения за създаване на „трибунал". Между другото, в прословутата Актуализирана стратегия за продължаване на реформата в съдебната система, която беше одобрена с огромно мнозинство от парламента, въпросът е поставен съвсем ясно. „Специфична цел 4" в този документ предвижда изготвяне на „план за развитие на капацитета и ефективността на специализираната прокуратура за работа по случаи на корупция по високите етажи на властта". Там се говори за „засилване на гаранциите за нейната независимост и отговорно ръководство", „надграждане на капацитета й за собствена аналитична и оперативна дейност" и пр. Все неща, които напомнят за румънския модел.

Тогава за какво ново звено става дума? Ако такова наистина ще се прави, това вече навява съмнения за определени амбиции - лични и котерийни.

В Румъния ръководството на въпросната антикорупционна дирекция, за създаването на каквато се обявява българският правосъден министър, се номинира от... правосъдния министър. А от кого се назначава - от президента...

Случаят може и да е още по-прозаичен. Например някой член на кабинета да се сънува като българския вариант на Моника Маковей - бившия правосъден министър и идеолог на антикорупционната реформа в Румъния.

Между Маковей и Кунева има известни прилики. Те бяха министри, работещи за евроинтеграцията в последните години преди приемането на своите страни в ЕС. После се въртеше вариант и Маковей да бъде изпратена за еврокомисар, но в крайна сметка беше предпочетен друг. И двете участваха на евроизборите през 2009 и 2014 г. Кунева първия път беше избрана, но не пожела мандата, а втория път го пожела, но не беше избрана. Докато Маковей е шеста година в ЕП. И двете бяха кандидатки за президент на последните избори (през 2011 г. в България и през 2014 г. в Румъния), Кунева се класира трета, а Маковей - пета. С това приликите се изчерпват. Юристки са по образование, но румънката е дългогодишен магистрат, а българката - дългогодишен чиновник. Първата е била активен правозащитник, втората - кабинетен еколог. Маковей е поела отговорност лично да избере първия шеф на антикорупционната дирекция, консултирайки се само с психолог. Докато Кунева има вкус към псевдодемократични процедури - сега например се кани да избира нов шеф на БОРКОР с някакъв публичен конкурс. И най-важното - като министър Маковей се е противопоставяла остро и на премиера, а като политик не е робувала на партии...

Има и трето възможно обяснение за поредните антикорупционни напъни у нас - да се окажат просто приказки. И в двата смисъла на думата.

Ясен Люцканов

„Тема”