Проф. Илчев: Напрежението в Косово ще остане, там беше допусната грешка

Според вас какво целят в Белград с отварянето на темата „Косово” отново? Сърбите изпратиха в Косовска Митровица свои официални представители. Министърът за Косово и Метохия е там.

Не смятам, че сръбското правителство е поело инициативата в това отношение. Даже в началото на кризата самото то не беше доволно от избухването на тази криза. Няма полза, поне за мен, за Сърбия от тази криза, в един период когато страната се утвърждава постепенно. Военнопрестъпниците бяха предадени, което беше условие на Европа и очевидно се върви към присъединяване към ЕС. Просто няма полза за Сърбия от тази ситуация, но в Северно Косово има една група, която е гневна и то с основание. Една група, която смята, че е предадена от своите хора. И тази група няма да се успокои много дълго време.

Не знам дали мнозинството от българите си дават сметка, че крайните източни албански анклави, в Прешовица и т.н., стигат само на 30-на километра от българската граница. Така че ние сме почти непосредствени съседи, на това което става в Косово. Имаше преди години един "изключително интелигентен" наш министър на транспорта - Церовски, който беше предложил двете магистрали, които строим на запад, през Калотина и през Скопие, за да се спестят пари, да бъдат обединени в една, която преминава точно през този взривоопасен район. Целият ни транспорт от и за Западна Европа, да бъде оставен на милостта на всеки конфликт, който може да възникне там. Слава Богу, тази идея не се осъществи.

Смятате ли, че там тлеят конфликти?

Тук има едно основно правило, в теорията на конфликта - че един конфликт никога, или изключително трудно, може да бъде загасен напълно. Той е като въглен под пепелта. Ако се появи малко вятър и раздуха пепелта, огънят може да лумне отново. Това се е потвърдило на десетки места по света, когато конфликтите, за които се е смятало, че отдавна са потушени и отдавна са само предмет на историците, изведнъж се оказва, че са живи още.

Ще ви попитам и за Македония, защото преди дни един от лидерите на албанците там - Али Ахмети, каза че евентуално разделение на Косово ще дестабилизира Македония, защото нищо няма да може да спре албанците да направят общ фронт.

Напълно е възможно.

Смятате, че не е пресилено?

Не, поне за мен, това нещо е напълно възможно. Косово на практика е международен протекторат, така както и Босна и Херцеговина е международен протекторат, и тук Европа трябва да се намесва много активно при всички подобни сигнали, защото друг начин няма. Доколкото знам в сръбското общество активните настроения по темата за Косово, но ако се появи някой умел демагог, каквито имаше в миналото, няма да е чудно, тези настроения отново да придобият висока нотка на противопоставяне.

Ще могат ли сърбите някога да забравят Косово, да речем в името на европейската си интеграция?

Ами вижте, не българите им трябваха в общи линии около 75 години, не да забравят Македония, а да приемат, че може да се търсят други варианти в отношенията България-Македония. На гърците им трябваха грубо казано около 50 години, за да се възстановят от поражението в гръцко-турската война в края на 60-те, началото на 70-години. Дълги са тези процеси, много дълги. Това са три поколения. Необходима е промяна на икономическите условия, промяна на учебниците, по които се учи, трябва цялостна програма, която да убеди хората, че е по-добре да живеят в сътрудничество, отколкото в конфликт, колкото и понякога това сътрудничество да им изглежда невъзможно.

Смятате ли, че на Сърбия й престоят още неприятни изненади, например с унгарското малцинство във Войводина?

Унгарското малцинство е доста малко. Там се наблюдава по-скоро друга интересна тенденция - сърбите във Войводина, една не малка част от тях, т.нар. пречански сърби, тези които са отвъд реката, смятат себе си за много повече европейци от другите сърби. А всъщност това е очевидно за всеки, който прекоси Дунав и започне да кара из Войводина - изведнъж се променя цялостната картина на градовете и селата, тя е много по-близо до австро-унгарския модел от колкото до балканския, който е много по-близък до нашия. Така че това го има, но там не ми се струва да има опасност. По-скоро другото буре с барут, което тлее, е Босна и Херцеговина. Такава държава на практика няма. Там има един компромис, който е под протекцията на великите сили, на европейските държави. Но там е изключително трудно. Аз си спомням преди година в Сараево, на честване на Сараевския университет, колко предпазливо говореха хората един с друг, незнаейки кой е мюсюлманин, кой е сърбин, кой хърватин. Там е обичайно да имаш например двама души, от които единият да се казва Мехмед Иванович, а другият - Иван Мехметич. Ситуацията е много объркана и там не се знае какво може да се случи. За момента, благодарение на щедрото финансиране от Европа нещата са спокойни. Но пак никой не знае какво може да стане.

Да се върнем пак в Косово. Има ли правилен ход в настоящата ситуация, от страна на Косово, от страна на Сърбия и отстрана на ЕС, и какъв е той?

Трудно ми е да препоръчам рецепти, за да не се окажа в положението на Сайъс Ванс, който навремето предлагаше своите проекти за разрешаване на конфликта. После четох негови спомени и статии, и разбрах колко малко всъщност е знаел, за това което е ставало в продължение на столетия в този регион, човекът предлагащ решения, зад които трябва да застане целия Европейски съюз.