„Не пенсиите правят дефицита“: Любослав Костов посочи откъде идва проблемът с бюджета

/КРОСС/ Проблемът на дефицита е проблем на инвестиционните намерения и на ангажиментите ни по ПВУ, тъй като по Закона за публичните финанси и разходите за пенсии заплати са на първи и второ място, след това са разходите за издръжка и чак на седмо или осмо място са капиталовите. Това каза главният икономист на КНСБ Любослав Костов в предаването „Денят започва" по БНТ.

Ефектът от пакета мерки, предложен от „Прогресивна България", ще е нищожен, смята експертът. „Намаляването на субсидията е между 10 и 12 милиона на година ефект. Махането на ковид добавките при формулата за швейцарското правило е 2.40 евро на пенсионер на месечна база, което е някъде към 60-66 милиона. Сумарният ефект е около 70-80 милиона евро по-малко разходи за бюджета, което на мен не ми се струва, че някак си започваме да пестим от пенсии и майчински", коментира Костов.

Разходите, които трябва да бъдат направени по ПВУ до август, възлизат на 4,3 милиарда евро, отбеляза той. „Ако някой пита откъде е дефицитът - оттам е дефицитът, защото миналата година 1,4 млрд. дойдоха декември. Вместо да ги разплатим там, където трябваше, с тях запълнихме дефицита под 3% и сега трябва да платим тези 1,4 млрд., плюс още 2,9 млрд., които очакваме да дойдат последващите траншове до август месец. Съответно таванът на дълга се вдига с 3,8 млрд. евро. Почти изцяло от този таван ще отиде за инвестиционните намерения на държавата", обясни Костов.

Той коментира и обявената от НСИ инфлация за май месец. „Тези 7% е една средна величина, която е съставена от над 1000 стоки и услуги. Инфлацията не е на потреблението, а на предлагането по веригите на доставки, заради кризите около нас и в Близкия изток, цените на горивата, логистиката, транспортните разходи, услугите вървят много нагоре", заяви Костов.

Ръстът при продуктите от малката потребителска кошница е много по-висок, подчерта икономистът. „Личната инфлация на всеки един от нас е много повече от средната, която ни дава НСИ. Тук въпросът вече е какви мерки ще вземе властта, за да компенсира загубената покупателна способност на пенсионерите и работещите", добави той.