Първият български издател – Явор Крайков

/КРОСС/ Яков Крайков е първият български издател, илюстратор, гравьор, художник, шрифтолеяр на печатни произведения, български книжовник и художник-оформител.

Произхожда от свещенически род. Занимава се с изработването на църковно-богослужебни книги. На младини Яков Крайков е преписвач на църковни книги в манастира „Свети Йоаким Осоговски", след което заминава за София, където в книжовна школа задълбочава познанията си за старобългарската литература, а се запознава и с книги на гръцки език. Школуван в книжовното дело, се посвещава на Гутенберговото книгопечатане, като през 1539 г. работи като печатар, редактор и словослагател в отворената в манастира Грачаница печатница.

През 60-те години на XVI век Яков Крайков заминава за Венеция, където обновява печатницата на сръбските печатари Божидар и Винченцо Вукович. За период от 6 години отпечатва 4 книги. Първата е „Часослов", която е с двуцветен печат и е украсена с 31 гравюри.

Тя съдържа апокрифни текстове, псалми, тропари, кондаци, като към тях авторът е прибавя и слова за Константин-Кирил Философ, Иван Рилски, Иларион Мъгленски и други български светци. Книгата е малък формат с 286 листа, като два непълни екземпляра от нея се съхраняват в Народната библиотека „Иван Вазов" в Пловдив. В „Часослова" Яков казва, че е родом от Каменна река „близо до Коласийския град". В следващите си книги се подписва „Яков от София".

Галя Йотова е фотограф и инициатор на проекта „За буквите между Пловдив и Матера". Чрез кирилицата проектът осъществява културен мост между двете европейски столици на културата през 2019 г. - Пловдив и Матера.

В основата му стои историята на първия български печатар Яков Крайков. Днес единствените два непълни екземпляра от „Часословец" се съхраняват в Пловдивската библиотека „Иван Вазов".

Проектът насочи вниманието върху значението на кирилицата и Яков Крайков, чрез когото българската книга и азбука влизат в европейската култура.

За проекта и личността на Яков Крайков разказва в "Нашият ден" по БНР Галя Йотова, фотограф и инициатор на „За буквите между Пловдив и Матера".

"Името Яков Крайков не една голяма чест от хората, с които съм се срещала, е непознато. Но още повече възклицания предизвиква у тях това, че този човек е успял да свърши цялото това нещо в една епоха, когато това е било изключително трудно, особено за България.

Това е ХVI в.. Той успява да попадне във Венеция и през 1566 г. да издаде първата книга на кирилица във Венеция.

Той не само е печатар, не само купува печатницата, в която се издават и следващи негови книги, но се грижи и за илюстрациите. Като първата книга с "Часлослов" е възможно най-богатата книга с илюстрации, съдържа около 33. Освен това той е коректор.

Има сведения, че една голяма част от илюстрациите са негово дело.

Любопитно и интересно е, че третата книга, която излиза от неговата печатница, той създава абсолютно свой печатарски стил.

В действителност книгите от Яков Крайков не са нито толкова много, нито толкова лесно откриваеми. От "Часлослов", неговата първа книга има малко повече запазени екземпляри и то в България, като два от тях се намират в Пловдивската библиотека. И в Националната библиотека също има.

Най-интересната според учените негова книга е неговата четвърта книга, която се казва "Различни потреби" и "Книга за пътника".

Това са били тип книги, които се използват не само от свещеници, но и от обикновени хора, които са грамотни и намират в тях утеха. Тази последна четвърта книга е изключително рядък екземпляр.

Яков Крайков и мястото му в пантеона на будителите

Мястото му е там. Няма къде другаде да бъде. Той сам си го е извоювал. Едва ли е било толкова кротко и не без препятствия усилието му да отиде във Венеция, да закупи тази печатница, да направи тези четири книги, да измисли този нов шрифт, да го излее, да направи още книги с него и шрифтът да остане в бъдещето. Шрифтът всъщност е в основата на следващите печатни книги, които се печатат не само във Византия, но и във Влашко и в Сърбия. Така че той стой в основата на нашата съвременна печатна кирилица.

Другото много важно нещо, което за мен беше откритие - ние сме свикнали с нашите букви и не им обръщаме чак такова внимание. Гледаме на тях като някаква функция. Те са функция, с която можем да изпълняваме определени процеси - да пишем, да си пренасяме съобщения.

Покрай проекта открих, че кирилицата е изключително красива. Тези букви могат да седят наистина като бижу. За съвременния слух може би ще бъде странно да наречем Яков Крайков бижутер, но в XVI в ., времето, в което той е творил, това не е необичайно. Почти всички големи художници от Ренесанса -скулптори и архитекти - са започнали като занаятчии, като златари. Този тънък усет за красота на линията се усеща в неговия шрифт.