Закон срещу частното лихварство и по-ниски лихви за бързите кредити предлага „Възраждане“

/КРОСС/ Днес народните представители от „Възраждане" Георги Хрисимиров и Димо Дренчев проведоха брифинг по повод внесения миналата седмица законопроект за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит. Целта на промените е да се въведат превантивни механизми за защита на гражданите от неравноправни клаузи и прекомерни разходи при тегленето на потребителски и бързи кредити.

„В срещите ни с граждани през август и сега през септември хората отново и отново поставят проблема с бързите кредити. Договорите често съдържат неравноправни клаузи, които падат в съда, но междувременно добросъвестните длъжници страдат, защото си плащат редовно и носят цялата тежест.", каза пред журналисти Георги Хрисимиров.

Законопроектът предвижда Комисията за защита на потребителите да получи правомощие да проверява предварително договорите и общите условия на фирмите и банките, за да се предотвратяват нарушенията, а не да се действа само след като вече са настъпили.

„Досега санкциите не бяха достатъчно тежки. Предлагаме нова скала, например при първо нарушение глобата да е между 10 000 и 50 000 лв., при второ - от 50 000 до 100 000 лв., а при трето - до 1 милион лева или 4% от оборота. Както казва Фредерик Бастиа  -  „болката е необходимото условие за ефективна превантивна мярка"", поясни Хрисимиров.

Друга важна промяна е намаляването на максималния годишен процент на разходите (ГПР). В момента законът позволява петкратен размер на законната лихва, но „Възраждане" предлага това да бъде свалено на четири пъти, което ще доближи практиката до средното за ЕС - около 40- 50%.

Законопроектът съдържа и допълнение в Наказателния кодекс, с което се възстановява преследването на частното лихварство. „С решение на ВКС от 2020 г. личната лихварска дейност на практика беше извадена от обхвата на наказателното право. Ние връщаме това в член 252, защото смятаме, че лихварството не може да има място в българското законодателство.", допълни народният представител.

„Целта ни е ясна - да защитим българските граждани, да намалим риска хората да изпадат в несъстоятелност, а вместо да бягат в чужбина заради непосилни кредити, да им дадем шанс да живеят и работят тук.", заключи той.