Идва ли нова икономическа криза, коментира Емил Хърсев

/КРОСС/Износът и вносът в Китай, Индия и Япония са намалели с над 10%. Заявките за покупка на тежкотоварни автомобили в САЩ са паднали с 48% на годишна база през януари 2016 г. 35% от всички петролни и газови компании в света с пред фалит, заради поевтиняването на цените на нефта. От март 2008 г. досега централните банки в глобален мащаб са понижили лихвите си 637 пъти и са станали собственици на активи за над 12 трилиона долара.

Задава ли се нова икономическа криза?
„Зависи какво разбираме под криза", коментира финансистът Емил Хърсев в предаването „Часът на Милен Цветков" по НоваТВ.

Според него „кризата продължава. Да е нова, не е нова. Тя продължава вече 8 години. Ситуацията е на депресия. Няма да има рецесия, каквото и да твърди г-н Сорос. Не може да има. Депресията е такова състояние на свита икономика, при което са достигнати възможните най-ниски нива".

Икономистът Светозар Събев счита, че депресия е възможна и че макрорамката, в която е поставена еврозоната и България, не позволява икономически растеж и просперитет.

Хърсев е съгласен, че макрорамаката не позволява растеж, но едва ли ще се стигне до нова рецесия.
„Ако човек през всеки три месеца повтаря, че ще има криза, той все някога ще познае. По този начин стана известен „пророкът" не рецесията Пол Кругман, който поне от 10 години обясняваше как ще се случи тази рецесия и тя се случи. Фундаментално Кругман беше прав. Балансът на световната икономика е тежко нарушен. Преструктурирането е много болезнено. Това е криза. Въпросът е коя фаза на кризата? Не твърдя, че нямаме криза. Напротив. Депресията е форма на криза, само че не е спад", заяви Хърсев.

„По различно време отделните икономики ще тръгнат нагоре. Ще се ребалансират. Ще се напаснат към новата обстановка в света. Някои ще поемат големи загуби - вероятно китайската и европейската, със сигурност японската. Вече виждаме как това се случва. Изключително болезнен процес", прогнозира Хърсев.

„Така се е излизало винаги от ситуациите на депресия", подчерта той. „Въпросната депресия вече е по-дълга от т. нар. „Голяма депресия", която започва от 1933 г. и трае до 1941 г. след кризата от 1929 г."

„Факт е, че валутният борд играе задържаща роля за развитието на България", посочи Хърсев. „В същото време задържането е и стабилизиране. Най-стабилни са умрелите. Съдейки по предварителните данни за ръста на икономиката за миналата година от България още 4-5 години ще има да компенсира спада от предкризисните нива."