Кризата - катализатор на много по-силна европейска интеграция?

Берлин, Германия /КРОСС/ Сегашната евро-криза била началото на края на ЕС, твърдят тези дни мнозина. Дали пък не е тъкмо обратното? Може би точно кризата с дълговете и еврото ще се превърне в катализатор на много по-силна европейска интеграция?

Германският финансов министър Шойбле например казва, че нямал проблеми с идеята за общоевропейски министър на финансите. Някои в Берлин трябва да са изстинали при тези думи. Но въпреки съпротивата се усеща, че нещо става.

Още при въвеждането на еврото преди десет години съществуваше тихата надежда, че валутният съюз ще се окаже мост към онзи политически съюз, който не може, както тогава изглеждаше, да бъде наложен по друг път. Сега този план най-неочаквано би могъл да се сбъдне.

Става дума за много повече от пари

При положение, че германското правителство продължи да отстоява това, което напоследък неспирно повтаря: ЕС няма да стане жертва на кризата; съществуването на еврото не подлежи на преговори; никоя държава, колкото и да е задлъжняла, няма да бъде оставена да потъне. Така говори канцлерката Меркел, така защитава постигнатото финансовият министър, подкрепян също от опозиционните социалдемократи и Зелените.

Тук става дума за много повече от пари. Когато Шойбле говори например за учредяването на поста европейски финансов министър, той засяга ядрото на националното и на европейското самосъзнание. Защото Берлин би трябвало да преотстъпи на Брюксел права, които са защитени срещу това от конституцията. А ЕС ще трябва в последна сметка да промени Лисабонския договор. Шойбле обаче е оптимист: "Повечето страни-членки не са напълно готови да приемат необходимите ограничения на националния суверенитет. Ала повярвайте ми, проблемът е разрешим."

С поглед към бъдещето

Който говори така, той гледа в бъдещето. Впрочем Шойбле не е сам. Миналата седмица реномираният социолог Улрих Бек заяви в сп. "Шпигел", че европейската политика на Германия стои пред също така важна промяна, както навремето източната политика на Берлин в началото на 70-те години.

Някои могат да сметнат това за патетично. Но би било добре на фона на актуалната криза отново да вдигнем глава и да се насочим към целта, която си струва да достигнем.