Инфлацията в България

/КРОСС/ Възможно ли е да се наблюдават дефлационни процеси, ако се сложи окончателен край на войната в Близкия изток

Инфлацията през последните години е нанесла сериозен удар върху покупателната способност на българите, като на практика е намалила реалната стойност на спестяванията им. Това коментира в ефира на предаването „Твоят ден" по NOVA NEWS икономистът Михаил Кръстев, който е изпълнителен директор на Съюза за стопанска инициатива.

По думите му данните на Националния статистически институт показват, че от 2019 г. насам българите са обеднели значително по отношение на натрупаните си спестявания. „С всеки един лев, който сме имали спестен, на практика сме обеднели наполовина. През този период заплатите, пенсиите и социалните плащания се увеличиха, но това не важи със задна дата за вече натрупаните средства", посочи Кръстев.

Според него инфлационните процеси могат да причинят по-сериозни икономически щети дори от финансовите кризи, поради което е необходимо внимателно управление на публичните финанси.

От своя страна икономистът Румен Гълъбинов отбеляза, че до пандемията бюджетната политика на България е била сравнително балансирана, но след COVID-19 кризата фокусът е бил насочен към повече компенсации и по-високи държавни разходи. „Имаше и външни фактори. Рязко се повишиха цените на енергоносителите след началото на войната в Украйна, което допълнително засили инфлационния натиск", каза той.

Гълъбинов прогнозира, че при окончателно прекратяване на конфликта в Близкия изток е възможно още през последното тримесечие на тази година да се наблюдават дефлационни процеси.

Двамата икономисти бяха единодушни, че фискалната консолидация е необходима. Според Кръстев предприетите от правителството мерки за ограничаване на разходите, включително при възнагражденията в публичния сектор, са правилна стъпка. „Фискалната консолидация е постижима и е необходима за стабилизирането на публичните финанси", подчерта той.

По думите на Гълъбинов процесът е неизбежен, а процедурата по свръхдефицит, в която България се намира, може да има и положителни страни. „Смятам, че процедурата по свръхдефицит дори е полезна. В началото на тази година и Финландия влезе в подобна процедура заради дефицит от 3,4%. Това дава възможност правителството да получава подкрепа и експертни съвети от европейските институции", обясни той. Според него препоръките на Европейската комисия могат да се превърнат в основа за бъдещите политики на кабинета.

Михаил Кръстев обаче е на мнение, че до края на годината ще бъде трудно България да излезе от процедурата по свръхдефицит.

Гълъбинов допълни, че още през септември и октомври ще започнат дискусиите по бюджета за 2027 г., като тогава ще стане ясно дали няма да се наложи преразглеждане и увеличаване на средносрочния лимит на държавния дълг.