Без кръв от близките, но с достатъчно запаси: Готова ли е системата за промяната?

/КРОСС/ Пациенти и техни близки не трябва да бъдат задължавани да осигуряват кръводарители като условие за планова операция или хоспитализация. Това е позицията на Министерството на здравеопазването, с която се поставя под въпрос дългогодишната практика лечебните заведения да изискват бележка за дарена кръв преди лечение. Години наред пациенти разказват, че преди операция от тях или от техните близки е изискван документ, доказващ, че е дарена кръв. Практиката е водела и до случаи, при които хора са предлагали срещу заплащане да кръводарят и да предоставят необходимата бележка.

Решението на здравното министерство обаче повдига друг въпрос - разполагат ли болниците с достатъчно кръв и кръвни продукти, за да посрещнат нуждите на пациентите, ако близките вече няма да бъдат ангажирани с осигуряването им? От Българската болнична асоциация заявиха, че подкрепят отпадането на изискването пациентите и семействата им да търсят кръводарители. Според тях обаче административната забрана сама по себе си няма да реши проблема.

„Българската болнична асоциация също е за това пациентите, които са пред оперативно лечение или друга терапия, която изисква кръвопреливане, да не бъдат задължавани да осигуряват в този тежък за тях и за семействата им момент кръв и кръвни съставки". Това заяви в „Здравей, България" зам.-председателят на Българската болнична асоциация Иван Тодоров.

По думите му обаче „с едно административно решение не се пълнят кръвните банки и центровете по трансфузионна хематология". „Трябват много серии от мерки, за да може все пак необходимата кръв да бъде налична", посочи той.

Според Тодоров трябва да бъде изграден устойчив модел на редовно и доброволно кръводаряване. Предстои и преглед на нормативната уредба в областта на трансфузионната хематология заради въвеждането на нови европейски правила. Данните за кръводаряването показват сериозна зависимост от семейните и близките на пациентите. Според статистика на Българската болнична асоциация през 2023 г. 83% от кръводаряванията са били от семейства и близки, докато едва 17% са били от доброволни дарители. „Това показва как е структурирано кръводаряването в нашата държава", коментира той.

По думите му в западните държави ситуацията е различна, като делът на доброволните кръводарители достига около 90%. „Българското общество явно е общество на кризи и в България кръводарителите даряват от семейна криза до семейна криза", каза той.

Като пример той посочи кръводарителските акции, които се организират всеки месец в Панагюрище. В тях обикновено се включват между 8 и 20 души, но около 80% от дарителите са близки на пациенти, които имат нужда от кръв. В акциите често се включват и лекари и медицински сестри. От болничната асоциация смятат, че са необходими национални кампании, които да насърчат доброволното кръводаряване. Според тях трябва да се обсъди и възможността за допълнителни стимули за хората, които даряват кръв.

В същото време остава въпросът как ще се гарантира наличието на кръв в болниците в периода, в който тази промяна все още не е настъпила. Именно затова от Българската болнична асоциация настояват за обща стратегия между държавата, лечебните заведения и центровете по трансфузионна хематология. „С административно решение кръвните банки няма да се напълнят", категоричен е Иван Тодоров.

Според него решението трябва да бъде комплексно - чрез промени в нормативната уредба, по-активни информационни кампании, стимули за доброволно кръводаряване и по-добра организация на системата. В основата на спора обаче остава един и същ проблем - кръвта е необходима, а системата все още разчита до голяма степен на близките на пациентите да я осигурят в момент, когато семействата вече са изправени пред тежка ситуация.