Проф. Маргарита Младенова: През последната година живеем в една лошо написана пиеса

/КРОСС/ Творци, журналисти и интелектуалци сложиха подписите си в отворено писмо срещу "Модела "Борисов-Доган-Пеевски". По думите им този модел е „свързан с корупция, довела до разграбването на ценен обществен ресурс и тежка криза в доверието на обществото".

Подписалите писмото настояват за оставки на премиера Бойко Борисов, на главния прокурор Иван Гешев, генералния директор на БНТ Емил Кошлуков, на председателя на парламентарната комисия по култура Вежди Рашидов и на председателя на Народното събрание Цвета Караянчева.

Подкрепят недоволството срещу идеята за нова Конституция, промените в Изборния кодекс, отказа от реформа на обвинението и "полицейския произвол по време на протестите на 2 септември".

Проф. Маргарита Младенова, режисьор и създател на „Сфумато", също сложи подписа си под това писмо. През последната година живеем в една лошо написана пиеса, в която действащи лица са генералите. В която се говори на арогантен, беден, предобеден език и в която нищо друго, освен битките между партиите, няма. Това е една от причините да се подпиша с чиста съвест, каза в „Тази сутрин" проф. Младенова. Когато има основателни протести срещу нещо, което не може да остане така в този вид, ние къде сме. Има някакво преобръщане на мерките за действие с главата надолу през много от жестовете на тези, срещу които реагираме, каза още тя.

И децата ни са на протестите. А ние къде сме. Има преобръщане в мерките на поведение с главата надолу. Тази презумпция за виновност се вменява като законно средство. Този главен прокурор се втурва като един чекист. Това са неща, които узаконяват предубедеността в нашите управленци. Приписването на мотиви ме възмущава. Ако някой реагира срещу, веднага отсреща се посочва-знаем кой те представлява. Не, не знаете, господа! Това е крах. Стана така, че общество няма. Общност се сформира чрез нашите подписи. Няма общности.

Папагалското говорене дрънчи на ламарина. Те говорят на брюкселски. Това е също беден език. Когато моите студенти вкарват думата комуникация, разказвайки за любовна среща, аз казвам „стоп". Нашата работа е да завърнем думата към словото. Тя е мярка за поведение.

Ситуацията в Българи им е ясна на студентите. Тази битка между политиците също не е естествена. Ние не сме на тази земя за това. Да си дадеш сметка защо си тук, е персонално лично случване на всеки човек. И това е по-важно, отколкото кой къде стои и кой е зад гърба му. Случващото е сигнал за умората на тази цивилизация. Ние живеем в отговори без въпроси. Ние започваме от това какво е било преди мен. Всеки човек е уникален, не е просто електорат.

Вярата ми дава сила. Тя е интуитивна, че в човек стои повече, отколкото прави и проявява в тези условия.