Народното събрание беше домакин на дискусия на тема „Устойчиво развитие на българската култура“

/КРОСС/ Представители на законодателната и изпълнителната власт, на неправителствения сектор и на съсловни организации в областта на културата участваха в дискусия на тема „Устойчиво развитие на българската култура".

Председателят на парламента Наталия Киселова поздрави присъстващите на дискусията в Народното събрание. Във форума участваха председателите на парламентарните комисии по културата и медиите и по външна политика Тошко Йорданов и Йорданка Фандъкова, както и народни представители от различни парламентарни групи.

Темите, свързани с културата нямат политически цвят, те са въпрос на национална идентичност, заяви председателят на парламента Наталия Киселова. Вашите проблеми винаги са били в дневния ред на Народното събрание и стремежът ни е те да бъдат решавани възможно най-бързо, подчерта тя. Съвместните усилия и диалогът между нас са в основата на това да издигаме културата, образованието и науката на по-високо ниво, добави Наталия Киселова.

В навечерието на най-светлия празник - Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, нека си пожелаем да сме здрави и хората, които са ангажирани с науката, образованието и културата, да имат сили да продължават да съхраняват българските традиции и идентичност, обърна се тя към участниците в дискусията.

Председателят на Съюза на артистите в България Христо Мутафчиев отбеляза, че е необходимо представителите на държавните институции, местната власт и съсловните организации да обединят усилията си за извеждане на българската култура като национален приоритет. Необходима е нова платформа с широко партньорство между всички нас и финансово обезпечаване на политиките в сферата на културата, добави той.

Театроведът Деница Езекиева подчерта, че целта на дискусията не е да бъде поискано по-голямо финансиране в сферата на културата, а да бъдат създадени възможности културните институти да работят така, че българите да се чувстват добре като граждани и личности. Тя цитира изследване отпреди 11 години, според което 80 на сто от българите са потребители на култура основно през телевизионните екрани. Това поставя и въпроса за телевизионното съдържание, което се предоставя от медиите и в частност в обществените медии, добави Деница Езекиева. Необходимо е да намерим отговор на въпросите как ще функционират в бъдеще държавните културни институти, националните културни събития и Националният фонд „Култура", смята тя.

Изпълнителният директор на Българската музикална асоциация Мирена Станева посочи, че дебатът за издигане на културата като национален приоритет е безкрайно закъснял и в сферата има много дефицити. Според нея трябва да бъде преразгледана държавната система за финансиране на културните институти. Необходимо е определяне на минимално възнаграждение на артистите, което да гарантира устойчивост и да се регламентират възможности за стимулиране на творците, добави тя.

За Министерството на културата е най-важно да се развиват всички функции на българската култура, подчертаха от ведомството. Те съобщиха, че се подготвя проект на национален културен календар, който ще позволи целево да бъдат финансирани значими за развитието, съхраняването и представянето на българската култура събития. В процентно съотношение на разходите за култура България изостава в сравнение със страните от Централна и Източна Европа, посочиха от Министерството на културата.

Според председателя на Комисията по културата и медиите Тошко Йорданов проблемите, които са натрупани през годините в сферата на културата, няма как да бъдат решени за кратко време. Можем да се опитаме през следващата година да преодолеем част от тях, но няма как да решим всички, посочи той. Тошко Йорданов подчерта, че ако има стратегия за развитието на българската култура с ясно разписани приоритети, ще може да се насочат усилията там, където ефективността ще е най-голяма.

Участниците в дискусията изразиха готовност да започнат публичен дебат по проекта за бюджет в сферата на културата за 2026 г., както и по проект на Харта за устойчиво развитие на българската култура. Необходимо е да се създаде модел на стратегическо управление на културата на национално, регионално и общинско ниво, смятат те.