Меценатство и децентрализация са сред приоритетите в стратегия за културата

/КРОСС/ Въпреки че поощряването на меценатството в областта на културата в България е уредено чрез Закона за меценатството и Закона за народните читалища, все още не е разработен точен механизъм за финансиране на културата от частни и юридически лица. Това е една от констатациите и един от проблемите, по които трябва да се работи според публикувания проект на Стратегия за развитие на българската култура в периода 2019 - 2029 г. Затова сега изкуствата разчитат предимно на държавното финансиране.

Стратегията беше публикувана на сайта на Министерския съвет на 5 март, а на нея често се позоваваше министърът на културата Боил Банов по повод на отчета на Сметната палата, в който бяха установени драстични пропуски при опазването на недвижимите паметници на културата. Тя маркира основните приоритети, стратегически цели и дейности, по които да се работи в следващите 10 години.

Сред целите на стратегията е заложено и реално изпълнение на предвиденото в Закона за хазарта отчисление от 10% за националния фонд "Култура". Както и промени в законодателството, които да доведат до достигане до максималното финансиране на българското кино от държавата съгласно Закона за филмовата индустрия.

Нуждаят се от осъвременяване и Законът за закрила и развитие на културата и Законът за творческите фондове, който е влязъл в сила през 1973 г. Сред главните приоритети влиза и формирането на пазарно ориентирано поведение на културните институции и творците.