Кунева: Не може само със спестовност да се върви напред

Меглена Кунева, президент на Европейски център за политики; учредител на движение „България на гражданите”, в интервю за БНТ, „Денят започва”

Водеща: Добро утро казвам сега на Меглена Кунева, президент на борда на най-голямата неправителствена организация със седалище в Брюксел – Европейски център за политики, учредител на движението „България на гражданите”. Здравейте.

Меглена Кунева: Здравейте.

Водеща: Едно, може би, обобщително интервю, защото краят на годината вече се вижда. Всъщност годината за вас започна с обиколки из страната, защото искахте да чуете гласа на хората. След това дойдоха президентските избори, там спечелихте третото място, което пък даде повод на политолозите да ви определят като една от изненадите на тези избори. Преди няколко дни учредихте това сдружение „България на гражданите”. Ден по-късно всъщност един от националните ни ежедневници излезе със заглавието „Кунева върви по стъпките на Царя”. Това ли е истината?

Меглена Кунева: Много аналогии се правят. Аз чух аналогията със СДС, което започна като движение, включително и с ГЕРБ. Аз мисля, че има такава практика да се създаде движение и след това да се тръгне към създаване на партия. Действително тези два примера са факт. Но първо това не е движение, а е сдружение. И мога да кажа още толкова примери на сдружения, които не са прераснали в партии. Не е самоцел за мен. Аз смятам, че е много важно да не оставаме един без друг без подкрепа, когато искаме да променяме страната. Това за мене е същото онова мнозинство, което в началото на 90-те пълнеше улиците, когато искахме промяна, когато демонстрирахме желанието си за промяна и когато бяхме много хора заедно, за да може тя да се случи.

Водеща: Какво иска сега това мнозинство?

Меглена Кунева: Мисля, че иска същото. Има много неща, които на мене ми напомнят началото на 90-те. Може би поради факта, че една част от хората, които са в сдружението, една голяма част от тях, като Иглика Трифонова например, като Йонко Грозев, като Иван Стамболов, това са хора, които аз познавам точно от началото на 90-те години и когато казвам, че сме били заедно, това физически беше така. Тогава искахме промяна и по някакъв начин времето се връща, само ме на друго ниво от спиралата. Пак е време за избори. Пак е време вътре в нас да направим избора накъде искаме да върви държавата ни. Повратната точка. Вижте колко много примери има за това в Европа, че е повратна точка накъде трябва да върви. И понеже сме наистина настроени в режим на равносметка заради края на годината, толкова много неща в България ни сочат, че трябва да преосмислим мястото си, трябва да преосмислим времето, в което се намираме и да видим каква е следващата стъпка. Ето, аз четох социологически изследвания, в които се оказва, че повечето от 50 процента от хората не искат да гласуват и това са млади, образовани, интелигентни хора, които обръщат гръб; колко много хора от политиците обърнаха гръб на политиката и то хора, които имаха какво да кажат, имаха какво да направят, просто казаха „стига толкова”.

Водеща: Помня, по повод напускането на политиката на проф. Огнян Герджиков политологът Иван Кръстев навремето излезе с един чудесен анализ, в който се казваше – когато политиката бива напускана от отвратените, в нея идват отвратителните.

Меглена Кунева: А, хубаво, че се сетихте. Както винаги, Иван Кръстев има много точна фраза и е прав, така е. Тоест няма кой да свърши тази работа, ако не ние. И няма кога, ако не сега. Но това желание за промяна, това осмисляне на времето, в което живеем поне аз го чувствам около себе си и ми се иска да става (…).

Водеща: Добре, малко повече за движението „България на гражданите” – на пръв поглед това звучи парадоксално. Ако не на гражданите, на кого е България всъщност в момента?

Меглена Кунева: Вижте, то е много повлияно... Има много голяма разлика, затова избрах гражданите, а не както беше по време на кампанията – гласът на хората. Гражданите е една стъпка по-нататък. Това са хората, които имат активна позиция и аз искам те да бъдат движещата машина в това сдружение. То ще минава през много разговори, през избистряне на много същностни политики. Аз изброих и областите, в които ще търсим как да разрешим предизвикателствата през 2012-та, нека да ви ги кажа на кратко. Това е икономическата криза, безспорно. Това е европейската криза, включително и политическа. Аз смятам, че с това огромно негласуващо мнозинство това е политическа криза. Не в смисъла на криза, на падане на правителства, парламент и т.н., не институционална. Но когато повече от 50 процента от гражданите на една страна казват не ни интересува, това е криза на демокрацията, това е политическа криза. Другите теми са върховенството на закона - изключително важно за България, изключително важно. Искам да кажа, че това, което се случи с назначаването на инспектората на Висшия съдебен съвет, начинът, по който се избраха и се гласуваха решенията в парламента е възмутително. Тоест ние не ползваме инструментите на демокрацията, не използваме инструментите на обсъждането. При положение, че вече имаме един доста активен съюз на съдиите. Друга много важна тема това е човешките права. Вие ми напомнихте за началото на тази година, поводът, заради който аз тръгнах беше подслушването. Не може така! Изобщо така повече не може! И първите шест месеца бяха цикъл лекции за свободата. По време на тези лекции чух едни от най-страшните неща, които след това се потвърдиха в практиката. Струва ми се, че беше в Плевен, след лекциите един човек дойде при мен и ми каза, че би си продал гласа. Много ме харесва, но не смята, че сам човек може да промени системата. Ето това наричам аз политическа криза. И това е един от тъжните изводи, които си правя за 2011-та. Но аз мисля, че оптимизмът принадлежи на хората, които правят неща въпреки всичко. Така че нека да се заредим с оптимизма на правещите и ще променим нещата за добро.

Водеща: Сега ще ви цитирам последното изследване на „Алфа Рисърч”, според което доминиращата част от нас българите очакват с откровен страх идната 2012-та, защото ще бъде трудна в икономическо отношение, защото доходите ще замръзнат, защото вероятно безработицата ще расте. Как според вас кабинетът трябва да отговор на тези страхове?

Меглена Кунева: Вие ме представихте чрез Европейския политически център, чийто председател съм. Има едно голямо изследване и ние ще продължим и през следващата година да го правим, надявам се, че ще мога да го представя и в България и да ви поканя и вас на такова обсъждане. Аз ще цитирам заключенията, които се направиха там след много проучвания, поръчани от европейските институции. Не може само със спестовност, само със затягане на колана, както обичаме да казваме в България, да се върви напред. Категорично позицията е да, много внимателно харчене на парите, но и много мерки, свързани с икономически растеж. Ако погледнете плана на Европейската комисия за следващата година 2012-та, ще видите, че ЕК залага на тези две неща. Само че има много посоки, в които, за съжаление, ние много трудно ще си пробием път напред. Цяла Европа говори, не само в Европа, а и в света в момента се говори за дигиталната икономика, за това, че можеш да правиш през интернет голяма икономика, с голям ефект. Ние сме доста назад тук. И то не даже толкова като липса на възможности, колкото липса точно на говорене, на окуражаване на хора, които искат да тръгнат в тази посока и това би дало според мене много повече работа и на младите, което е страшно необходимо, за да може България да не застарява допълнително с излизането на толкова млади и хора на средната възраст, които излизат и напускат страната. Това за нас, увеличаването на растежа, не минава просто през плоския данък, който би трябвало да стимулира инвеститорите. Ако погледнете какво плаши инвеститорите – и български, и чужди – това е културата, това е отношението вътре в страната към бизнеса, към създаването на работни места и тази подозрителност и липса на бизнес среда. Аз напоследък често давам примера с балтийските страни, една страна, която беше с много рязко свличане буквално на брутния вътрешен продукт като Литва, увеличиха и успяха да излязат от кризата с 38% увеличаване на износа и 27-о място в класацията на Световна банка като място за правене на бизнес. Това е много добре. Ако България вдигне пет, десет пункта, това е тренд, и ако това е посока за няколко години напред, ще изглеждаме по съвсем различен начин. За съжаление обаче това не става. Ние не се борим просто със съседните страни, ние се борим с много напреднали страни в рамките на ЕС и в един глобализиран свят, където не е достатъчно да кажем, че Пловдивски окръг е по-добре отколкото Видински.

Водеща: Друго искам да ви попитам. Според вас правилна ли е позицията на финансовия министър и на вицепремиера Симеон Дянков, който е абсолютно категоричен, че България не  смята да дава каквито и да е пари в помощ на затруднените в момента европейски държави? Става въпрос за този спасителен фонд на еврозоната за 200 милиарда.

Меглена Кунева: Вижте, това, което мен ме притеснява е, че… Полша дава 6 милиарда. Както се казва, това вероятно манифистира доброто им самочувствие и техните възможности. Ако министър Дянков смята, че няма как, вероятно просто няма кака. Само че някак си ние вътре в нашата страна казваме – Европа да взима пример от нас, нека другите страни да видят как ние се държим, как стягаме пенсиите, как намаляваме заплатите, нека те да взимат пример от нас, а пък когато трябва да кажем навън с какво България допринася, с какво може наистина да се взема пример от нас, ние не казваме нищо, ние казваме – няма да дадем средства, защото не можем. Е, как тогава да убедим, че нашият пример е толкова добър?!

Водеща: Не, тук аргументът не е само, че не можем, аргументът е, че така не е редно, защто се дава лош пример на тези, които не спазват дисциплина.

Меглена Кунева: Вижте, или си за решението на ЕС, или още на самия Европейски съвет казваш не на Германия, не на Франция, не на всички страни, те са шест общо взето, които плащат сметката на ЕС, казваш го открито, съобщаваш, че това е така. Един от принципите на ЕС е солидарността. Все пак, когато приключихме преговорите, ние имахме около 13 милиарда, които тези страни бяха дали за нас. И в момента, ако погледнете какво сме внесли и какво сме усвоили, ще видите, че ние много повече взимаме от ЕС. Съгласни ли сме с този принцип или не? Или искаме това, което Великобритания смята за добро- да бъде един икономически съюз,у зона за свободна търговия и това е. Някак си не можеш да казваш и двете неща едновременно, защото в началото изглеждаш странно, а после глупаво.

Водеща: Колкото до таз идея, лансирана от премиера още преди няколко седмици, то може би не е идея, а призив към ЕК – добре е да има наказания за държавите от ЕС, които не са финансово дисциплинирани, но нека да има и бонуси за тези като нас, които пък спазват правилата на играта, вие добре познавате манталитета на Брюксел, какви са шансовете наистина страната ни да получи бонуси за това, че през последната година – две е спазвала стриктно финансовата дисциплина?

Меглена Кунева: Само по себе си липсата на наказание е бонус, тоест това поддържа нормалността в една система. Ако всички, които се държат така, както трябва да се държат, получават бонуси… Всъщност ние ги получаваме през фондовете, които страните усвояват, това са бонуси, това са ползите им от членството им в ЕС. Но тука има още нещо, ние смятаме, че и в нашето съзнание правилата са изключение ли? Всеки път, когато пресечеш на пешеходна пътека и когато свети зелено, трябва допълнително някой да те стимулира? Давам просто такъв пример, защото ако ние смятаме, че спазването на правилата е нещо необикновено, значи не сме разбрали за какво става дума. Това е все едно честните данъкоплатци, да, ето, ако един данъкоплатец по-рано изплати задълженията си към бюджета, получава един малък бонус. Вероятно може да се ускори, ето това би било добре и се работи в тази посока, да се ускори влизането на средства, тест да става за по-кратко време, с по-малко съфинансиране на страните с европейските пари. Но правилата са за това, защото се спазват от всички и това е нормалното.

Водеща: Добре, да завършим с това, с което започнахме, за сдружението. По повод сдружението казвате – да, има десетки примери за сдружения, превърнали се в партии, но има също толкова и примери за сдружения, които не са се превърнали в партии. Дали 2012 година ще бъде годината, в която Меглена Кунева създаде своята партия?

Меглена Кунева: Аз се надявам това да бъде един важен проект, важен проект за хората, които го искат. Впрочем от самото обявяване до сега има над 500 душ, които са се обадили на различни членове на сдружението, те не са толкова много обявените, но непрекъснато се увеличава. Аз се радвам на тази енергия, която видях и по време на президентската кампания. Радвам се, че хората вярват и знаят, че може да се успява честно, че може да се успява на избори без манипулация, колкото толкова. Пак ще кажа, че за мене на едни избори не е страшно да загубиш, но е много страшно да изкривиш съдбата на нацията и да спечелиш нечестно. Мисля, че ние трябва да получим потвърждение, че нещата зависят от нас. Затова е „България на гражданите”. „Европа на гражданите” дойде като призив след големия провал с европейската конституция. Няма откъде другаде на почерпим сила освен от нас самите.

Водеща: Добре, благодаря ви за този разговор. Това беше Меглена Кунева.