Най-важното за здравната система е как пациентът оценява лечението си

/КРОСС/„Най-важното е плащането за медицинската дейност да зависи от пациента. Той е пациент, но и клиент и би трябвало да има значение в системата. Сега дали е доволен или не е доволен от оказаната му медицинска услуга, няма значение. Пациентът е потребителят, той би трябвало да е господарят на тази система, центърът, защото е предплатил за нея, а ние не му представяме дори правото да оцени лечението си. Той е една безгласна буква в системата. Ако това нещо се промени, коренно ще се промени отношението към пациента и моментално ще се повиши качеството. Той ще избира къде да се лекува и тогава на лекаря няма да му е безразлично мнението на пациента. Като не харесва лечението, той ще отиде другаде."

Това заявява д-р Стойчо Кацаров, който коментира пред "Гласове" реформите в здравеопазването.

- Д-р Кацаров, на мен като на пациент не ми стана ясно какъв е смисълът от двата здравни пакета, за които говори министър Москов?

- И на мен не ми е ясно. Какъв е смисълът от тези пакети, как ще се плаща лечението, кои заболявания ще влязат във втория пакет, всичко това не ми е ясно. Досега касата заплащаше за лечението на всички заболявания, включени в основния пакет, гарантиран от бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Сега лечението от основния пакет ще се плаща изцяло от нея, а от допълнителния - от болните. И досега доплащането е факт за почти всички медицински дейности. Ако здравната каза поеме плащането и на втория пакет, каквито идеи има, то какъв е смисълът тогава от разделянето на два пакета?

- А каква е основната идея по принцип от разделянето на два пакета?

- Ясна е основната идея - вместо всички да доплащат за всички дейности, отсега нататък част от болните няма да заплащат нищо, а друга част ще плаща цялото лечение. Как обаче ще се разделят дейностите и дали изобщо е възможно такова разделяне, засега не ми е ясно.

- Какви проблеми би могло да създаде разделянето на два пакета за пациента?

- Разделянето на пакетите по диагнози може да създаде огромни проблеми. За част от болните с ниски доходи това би означавало лишаване от достъп до медицинска помощ. Други с основание биха поставили въпроса защо да плащат здравни вноски, щом трябва да плащат изцяло лечението си, тъй като болестта им не попада в базовия пакет. По-добър вариант е разделянето да се направи по методи на лечение - базовият пакет да включва всички заболявания, но касата да плаща само за най-евтиния метод на лечение, за другите да се доплаща от пациента. След решението за официално въвеждане на доплащането за лечение предстои отговорът на най-важния въпрос - как ще става това.

- Има ли подобен модел в други страни?

- В света се прилагат различни модели на доплащане. В някои страни болният доплаща определен процент от разходите за лечението си. В други - болният плаща до определена сума, а след нея осигурителят - всички разходи. В трети доплащането е обвързано с размера на осигуровката - колкото по-голяма е осигурителната сума, толкова по-малко доплаща осигуреният. Прилагат се и смесени модели в най-различни вариации. Разделянето на пакетите на спешни, застрашаващи живота заболявания и такива, изискващи планово лечение, също може да създаде проблеми, защото в много случаи нелекуването на хроничното заболяване може да го превърне в спешно и застрашаващо живота с всички рискове от усложнения. Тук стои и въпросът дали профилактичните прегледи ще бъдат в базовия пакет или ще се заплащат от болните.

- Къде е сбъркана системата и защо в най-сиромашката страна на Европейския съюз ни се случва и най-лошото здравеопазване? Както разбираме, в касата има достатъчно пари и те се увеличават, болните доплащат непрекъснато, а качеството на здравеопазване е на ниско ниво, ако съдим по честите оплаквания на пациенти?

- Е, не бих казал, че нашето здравеопазване е най-лошото на света. Има страни и с доста по-лошо. И въобще не е вярно, че парите на Здравната каса са толкова много и се увеличават. Това е просто манипулация на общественото мнение. Оценка за това дали те са повече или по-малко от предходни периоди е да се оцени какво с тези пари може да се направи и да се види какъв процент от БВП е отишълза една или друга дейност. В този смисъл процентът за здраве не е мръднал, той винаги е бил 4%. Общите разходи на обществото ни за здраве не са се увеличили. Да не говорим, че са много по-малко от средните за Европейския съюз - там са 5.6%-5.7%, а ако говорим в абсолютни суми, разликите са потресаващи. Но не в това е проблемът.

- Къде е проблемът?

- Най-важното е плащането за медицинската дейност да зависи от пациента. Той е пациент, но и клиент и би трябвало да има значение в системата. Сега дали е доволен или не е доволен от оказаната му медицинска услуга, няма значение. Пациентът е потребителят, той би трябвало да е господарят на тази система, защото е предплатил за нея, а ние не му представяме дори правото да оцени лечението си. Той е една безгласна буква в системата. Ако това нещо се промени, коренно ще се промени отношението към пациента и моментално ще се повиши качеството. Той ще избира къде да се лекува и тогава на лекаря няма да му е безразлично мнението на пациента. Като не харесва лечението, той ще отиде другаде.

- Това обаче означава, че вероятно много болници ще фалират?

- Естествено. Те и сега фалират, главно държавните болници, затова аз смятам, че болниците трябва да се приватизират. Това ще повиши качеството и тогава ще стигнем до нещо, което сега на някои им звучи като фантасмагория - държавата ще печели сериозно от т.нар. медицински туризъм. Защото ако предоставиш високо качество на сравнително по-ниска цена, ще привлечеш страшно много болни от други страни. А не да ходим да се лекуваме в Турция. Има само един начин да се стимулира качеството на медицинските услуги, а именно да се стимулира конкуренцията. Със заповед или дори под заплаха от наказание не може да накараш някой да работи качествено. Единственият начин е конкуренцията. Всички медицински работници трябва да видят своя интерес в това, и следвайки интереса си, да предлагат все по­качествена медицинска услуга. Но без оценката на пациента, който би трябвало да е господарят на системата, това е невъзможно. Когато клиентът на медицинска услуга не е доволен от лечението, да има как да заяви това и това да е важно условие за конкуренция на качество на здравни услуги.

- Какво бихте направили вие най-напред, ако бяхте министър на здравеопазването, откъде бихте започнали?

- Щях да отменя медицинските стандарти и на тяхно място да приема два - стандарт за качеството на диагностиката и за качеството на лечението. Щях да извадя поне сто от клиничните пътеки от болничната в доболничната помощ и щях да приватизирам болниците. Щях да направя така, че когато пациентът не е доволен, това да води автоматично до проверка от неговия осигурител. И накрая щях да направя всичко, че да има пари и в осигурителя, а не само в Здравната каса.